Определение № 4802 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на район "Слатина" при Столична община /СО/, подадена чрез процесуален представител - В. Дъбов, служител с юридическо образование, срещу определение № 6415/17.02.2026 г. по адм. дело № 11429/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, второ отделение, 29-ти състав, с което е оставено без уважение искането му на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, за изменение на определение № 71/04.01.2026 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, като бъде отменено осъждането на общината да заплати сумата от 10лв, представляваща заплатена държавна такса. Релевирани са подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и постановяването на нов, с който да бъде осъществено искането изменение на определението от 04.01.2026 г., ведно с присъждане на разноски по това дело. Ответникът И. Ц. Г., от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат В. Върбанов, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, счита частната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 11429/2025 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба вх.№ 26113/24.10.2025 г. на И. Ц. Г., срещу твърдян мълчалив отказ на кмета на район "Слатина" при СО, формиран по негова молба рег.№ РСЛ21-ГР94-2406-(22)/09.10.2025 г., за издаване на препис-извлечение от протокол от проведено на 02.10.2025 г., заседание на комисията по чл. 40 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, в частта, касаеща преписка вх.№ РСЛ21-ГР94-2406 по молба на жалбоподателя и неговата съпруга, за закупуване на общинско жилище. Видно от данните по делото с писмо изх.№ РСЛ21-ГР94-2406-(23)/10.10.2025 г., адресирано до пълномощник на заявителя, получено на 17.10.2025 г., сезираният административен орган е уведомил лицето, че на проведеното на 02.10.2025 г. заседание, помощният орган по чл. 40 НРУУРОЖТСО е отложил разглеждането на преписката до заснемането на заявения за закупуване самостоятелен обект и прилежащите към него складови помещения, определяне на границите и застроената им площ и съставянето на нов акт за общинска собственост. След образуване на делото пред първата инстанция, с писмо изх.№ РСЛ21-ГР94-2406-(27)/31.10.2025 г. кметът на район "Слатина" при СО е изпратил искания от И. Г., препис-извлечение от протокола на комисията по чл. 40 НРУУРОЖТСО, при което и по повод отправена от жалбоподателя до съда молба от 25.11.2025 г. за прекратяване на делото, поради удовлетворяване на искането му и отпадналия правен интерес, с определение № 71/04.01.2026 г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на административния орган, на основание чл. 159, т. 4 АПК, и прекратил образуваното по нея съдебно производство. С оглед изхода на спора, административният съд е присъдил на И. Г., направени по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв за оспорване на процесния мълчалив отказ, на основание чл. 143, ал. 2 АПК. Във връзка с депозирано от кмета на район "Слатина" при СО, искане за изменение на посоченото прекратително определение, в частта му за разноските, е постановен атакуваният пред настоящата инстанция, съдебен акт, с който то е оставено без уважение на основание чл. 176а, ал. 1 АПК. За да постанови посочения резултат, АССГ приема, че с поведението си частният жалбоподател е дал повод за завеждане на делото, доколкото едва след подаване на жалбата, с горепосоченото писмо изх.№ РСЛ21-ГР94-2406-(27)/31.10.2025 г., е удовлетворена молбата на И. Г. за извършване на заявена от него административна услуга. Съдът анализира правилото на чл. 156, ал. 1 АПК, прилагайки го спрямо установения по делото мълчалив отказ за произнасяне по заявлението на жалбоподателя и последвалото в хода на производството, издаване на препис-извлечение от протокола от 02.10.2025 г., като приема за реализирана хипотезата на оттегляне на атакувания акт, съответно - че са изпълнени предпоставките по чл. 143, ал. 2 АПК. Определението е валидно и допустимо и правилно. При наличието на нормативно установеното условие за прекратяване на делото по чл. 159, т. 4 АПК, и своевременно предявеното от И. Г. искане за присъждане на разноски, правилно е заключението на първоинстанционният съд, че лицето има право на разноските, направени за производството. Видно от представените доказателства, кметът на район "Слатина" при СО е извършил заявената административна услуга след подаване на жалбата до АССГ, като издал писмо изх.№ РСЛ21-ГР94-2406-(27)/31.10.2025 г. и изпратил на жалбоподателя поискания препис-извлечение от протокола от заседанието на комисията по чл. 40 НРУУРОЖТСО, с което е отпаднал и правния интерес на лицето от търсената правна защита. Но след като причина за завеждане на делото е станало именно забавянето на административния орган да извърши поисканата услуга в срока по чл. 57, ал. 2 АПК, при което е формиран мълчалив отказ съобразно регламентираната в чл. 58, ал. 1 АПК, правна фикция, правилно решаващият състав на административния съд е присъдил на оспорващия разноските, направени от него за държавна такса при условията на чл. 143, ал. 2 АПК, приложима в случая по силата на препращащата норма на § 8 от ПЗР на АПК. Отговорността за разноски е регламентирана в чл. 143 АПК, като за неуредените случаи, на основание чл. 144 АПК, са приложими нормите на ГПК. Принципът, на който са подчинени правилата за разпределение на отговорността за направените по делото разноски е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не е приета за допустима или правилна със съдебния акт. Следва да се отбележи, че в ал. 2 и ал. 3 на чл. 143 АПК законодателят е уредил и хипотези, при които разноските са дължими и при прекратяване на делото, като в случая са доказани предпоставките на тази по ал. 2, предложение първо от посочената норма, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 от същия текст и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. По аргумент от чл. 156, ал. 1 АПК, оттегляне е налице и при издаване на акта, чието издаване е отказано от страна на административния орган. Предвид извършването на заявената административна услуга след подаването на жалба от И. Г. до съда, случаят се приравнява по последици на оттеглянето на обжалван акт, което на свой ред обуславя извод за дължимост в полза на жалбоподателя на внесената държавна такса за производството пред АССГ, на основание чл. 143, ал. 2 АПК. Предвид това, правилно първостепенният съд е оставил без уважение искането на кмета на район "Слатина" при СО за изменение на прекратителното определение, в частта за разноските. По изложените съображения, атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, не намира основание заявената с частната жалба претенция за присъждане на направените за съдебното производство разноски, още повече, че такива са дължими само за съдебно производство по предмета на спора, но не и за такова относно размер на присъдени разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение