Решение № 215 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2009 г.

Решение № 215 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 810 от 20.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № I* от 31.07.2008 г. по гр. д. № 410/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. М. Г. от гр. Б. против "Кроношпан България" Е., гр. Б., за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 101 от 28.06.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "началник отдел "Автотранспорт" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7284,96 лева за периода от 29.06.2007 г. до 29.12.2007 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос допустимо ли е едновременно изменение на основанието и петитума на иска, както и по материалноправния въпрос: обусловена ли е законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика, явяващ се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По констатираната противоречива практика по приложението на чл. 214, ал. 1 ГПК: Съгласно трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба определение от 04.06.2007 г. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 474/2007 г. и определение от 12.12.2006 г. по ч. гр. д. № 416/2006 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може, без да изменя основанието, да измени своето искане, както и да премине от осъдителен към установителен иск и обратно, но не може да изменя едновременно основанието и петитума на иска. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието, че ищецът може да увеличи размера на иска за обезщетение за вреди от оставане без работа поради незаконно уволнение, включвайки и период на време след предявяване на иска, т. е. че в рамките на производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ едновременното изменение на основание и петитум е допустимо. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК ( чл. 116, ал. 1 ГПК отм.) едновременното изменение на основание и петитум на иска е недопустимо. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обаче това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Когато претенцията за увеличение размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал. 1 КТ изтича винаги след двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението. По въпроса обусловена ли е законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика: Работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. В обжалваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение между ищеца С. М. Г. и Е. "Кроношпан БГ" Е. е било прекратено от работодателя със заповед № 101 от 2806.2007 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като на работника са връчени две заповеди за уволнение с взаимно изключващи се основания - по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; че договорът е прекратен при липса на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като служителят не е отправял до работодателя изявление, че желае прекратяване на трудовото правоотношение, което е безспорно по делото, а хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е налице, тъй като длъжностна характеристика с променените изисквания за заемане на длъжността не е била връчена на работника. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от "Кроношпан България" Е. се поддържа, че изводът на съда за наличие на две заповеди за уволнение с взаимно изключващи се основания е необоснован, тъй като оригиналната заповед, връчена на работника съдържа единствено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; че изискването за връчване на работника на длъжностна характеристика е отнесено неправилно към законността на уволнението, което е извършено при наличие на всички законни предпоставки. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводът, че уволнението е извършено на две взаимно изключващи се основания е необоснован, формиран без опора в доказателствата по делото. Трудовият договор със служителя С. М. Г. е прекратен със заповед № 101 от 2806.2007 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че служителят не притежава необходимото за длъжността образование, като екземпляр от тази заповед е връчен на служителя при отказ да приеме документа (л. 44 от първоинстанционното производство). Обстоятелството, че работодателят е отразил погрешно текста на основанието за уволнение в друг екземпляр от заповедта, който не е бил връчен на уволнения служител, не може да рефлектира върху законността на уволнението, тъй като не препятства защитата в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ срещу уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Неправилен е и формираният в решението извод, че трудовият договор е прекратен в нарушение на закона, тъй като на служителя не е била връчена длъжностна характеристика, съдържаща изменени изисквания за заемане на длъжността. Задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение при необоснованост и в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че в изпълнение на трудов договор от 05.04.2004 г., С. М. Г. е заемал длъжността "началник отдел автотранспорт" в "Кроношпан България" ЕООД", гр. Б. С решение на директорите на дружеството по протокол № 100 от 27.06.2007 г. е било утвърдено изискване за висше техническо образование за заемане на длъжността "началник отдел автотранспорт", каквото образование служителят С. Г. не е притежавал, поради което трудовият му договор е бил прекратен от работодателя със заповед № 101 от 2806.2007 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Така установените факти сочат, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя при наличие на законните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради което предявеният от ищеца С. Г. иск за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 101 от 2806.2007 г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение