Решение № 37 от 10.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1129/2010 г.

Образувано е по молба на „Б. И.” А., [населено място] за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 89 от 22.07.2014 г. по т.д.№ 1129/2010 г. Според изложеното от молителя очевидната фактическа грешка произтича от несъответствието на изразената от съда воля да уважи подадената от него касационна жалба срещу решение от 10.08.2010 г. по т.д.№ 575/2009 г. на Софийски апелативен съд, обезсилено със съдебния акт, чиято поправка се иска, и същевременно възлагането в негова тежест на дължимата за касационното производство държавна такса. Настоящият състав на Второ отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че молбата по чл.247, ал.1 ГПК е основателна. С решението, чиято поправка се иска, Върховният касационен съд е обезсилил решение от 10.08.2010 г. по т.д.№ 575/2009 г. на Софийски апелативен съд, както и отмененото с него решение на Софийски градски съд от 18.12.2008 г. по т.д.№ 797/2007 г., постановени по иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, предявен от синдика на [фирма] /н/ срещу „Б. И.” А., сега молител, за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на продажбата на недвижим имот в [населено място], сключена на 22.08.2006 г. и е прекратил производството по делото. В мотивите на решението изрично е посочено, че съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касационната жалба дължи на касатора и настоящ молител направените по делото разноски. Погрешно обаче с диспозитива на касационното решение дължимата държавна такса за касационната инстанция е възложена в тежест на касатора, сега молител, вместо на ищеца, съгласно приложимата при така постановения резултат по делото разпоредба на чл.649, ал.6 ТЗ. Налице е допуснатата очевидна фактическа грешка, която следва да бъде изправена по реда на чл.247 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение