Определение № 919 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 774/2012 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от З. [фирма] чрез адвокат Е. П. с вх.№ 1513/13.02.2013 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 11.02.2013 г. за допълване на определение №21 от 09.01.2013 г., постановено по настоящето дело, в частта за разноските. С това определение по повод подадена частна жалба от Е. К. е потвърдено определение от 13.10.2010 г. по гр.д.№410/2010 г. на Софийския градски съд, ВО, ІІ състав, с което е оставена без уважение молбата на наследодателя на жалбоподателката за възстановяване на срока му за касационно обжалване. Настоящият молител, в качеството си на ответник по частната жалба, с отговора си с вх.№78096/20.07.2012 г., я е оспорил, като с допълнителна молба от 18.09.2012 г. е представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено заплатена на адвокат Е. П. сумата 150 лв. адвокатски хонорар. Молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 във вр. с чл.60, ал.6 ГПК, но по същество е неоснователна. З. [фирма] чрез адвокат Е. П., в качеството му на ответник по частната жалба, не е поискал присъждане на заплатения адвокатски хонорар. Искане за присъждане не е направено нито в отговора на частната жалба, нито в допълнителната молба, с която представя и моли само да бъде приет договора за правна защита. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените разноски. След като не е поискано присъждане на заплатения адвокатски хонорар, то и молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. По този ред съдът може да допълни или да измени съдебния си акт в частта за разноските, само ако към момента на постановяването му са били налице предпоставките за присъждането им. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд