Определение № 4252 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2024 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез държавен инспектор Р. И., против определение № 166/24.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 208/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 65/15.01.2024 г. по гр.д. № 1520/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора и КОНПИ е осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 2961,44 лева. В жалбата се твърди неправилност на определението в обжалваната част, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради същественото значение за точното прилагане на закона, по въпроса: „Дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл.153, ал.1 или ал.2 ЗОНПИ?“. За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че образуваното по искане на Комисията производство е прекратено поради отказ от предявения иск и на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ /изм. ДВ, бр.84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, окръжният съд в съответствие с изискванията на закона е присъдил държавна такса, като е съобразил цената на иска. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дължи ли се държавна такса в производството, инициирано от КОНПИ, тъй като същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставения правен въпрос има трайно установена практика на ВКС, която е съобразена изцяло от въззивния съд. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм. 23.01.2018 г.) и действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, се съдържат разпоредби /чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл.157, ал.2 ЗОНПИ/., които уреждат изрично въпроса за държавните такси и разноските, в зависимост от изхода на спора. При действието на тези правни норми е формирана съдебна практика на ВКС, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /така решение № 147/16.09.2019 г. по гр.д.№ 1998/2018 г., IV г.о., определение № 2366/03.08.2023 г. по гр.д.№ 4777/2022 г. на III г.о., определение № 2510/23.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 1814/2024 г., IV г.о., определение № 2900/11.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1762/2024 г., IV г.о. и др./ Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение