Определение № 6235 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5008/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 14036/15.05.2026 г. по описа на Върховния административен съд, предявена от Г. В. К., гражданин на Руската федерация, понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 14430/15.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4243/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението поради пристрастност на съдебния състав и лишаването му от достъп до съд. Иска отмяна на определението с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение и в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. К. с вх. № 9684 от 20.03.2025 г. срещу решение № 81 от 04.03.2026 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прекратено производството по преписка № 318 по описа на комисията за 2025 г. В жалбата се съдържа искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. С обжалваното в настоящото производство определение АССГ е отхвърлил молбата на К. за освобождаване от такси и разноски в производството и е отказал предоставянето на правна помощ. Съдът се е мотивирал, че му е служебно известно обстоятелството, че Г. К. притежава недвижими имоти, които, според АССГ могат да бъдат източник на доходи, достатъчни за заплащане на съдебни такси в съдебното производство по АПК, както и за присъдени с влезли в сила съдебни решения в полза на частния жалбоподател значителни суми като обезщетения в в спечелени от него искови производства пред съд. Въз основа на горното АССГ е формирал извод, че лицето разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за конкретното производство, поради което е отхвърлил искането му за освобождаване от ДТ като неоснователно. АССГ е приел за неоснователно и искането на К. за предоставяне на правна помощ по делото във вид на процесуално представителство. След обсъждане на всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки по чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗПП за предоставяне на поискана правна помощ, АССГ е заключил, че част от тях, които следва да са осъществени кумулативно, не са налице в случая. Според съда не са налице изискуемата отрицателна материалноправна предпоставка по чл.23, ал.3 от ЗПП- страната да не разполага със средства за заплащане на адвокат и изискуемата положителна предпоставка по чл.23, ал.2 от ЗПП - интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. По отношение липсата на изискването по чл.23, ал.2 от ЗПП АССГ е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да налага задължително процесуално представителство, поради което не може да се приеме, че интересите на правосъдието изискват предоставяне на правна помощ. Определението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл.209,т.3 от АПК вр. чл.236 от АПК. Необоснован е решаващият извод на АССГ за това, че жалбоподателят разполага с финансови възможности да заплати дължимата държавна такса и да ангажира адвокат, който да защитава интересите му в конкретното съдебно производство. Неправилно съдът се е позовал на служебно известна му от други дела информация относно притежавани от лицето недвижими имоти, както и на служебно известни му факти за присъдени на частния жалбоподател с влезли в сила осъдителни решения по искови производства, образувани пред други съдилища, обезщетения на значителна стойност. При отправена молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за конкретно съдебно производство, установяването на финансовото състояние на молителя следва да се извърши по конкретното дело и да почива на данни, събрани от представените по делото доказателства, т.е. на конкретно установени факти и обстоятелства по делото. По делото са представени единствено доказателства за споразумение по бракоразводно дело от 2016г., при което всички, притежавани от съпрузите недвижими имоти, са били предоставени на бившата съпруга В. В., като в това споразумение е вписано единствено, че Г. К. е получил уравнение на дяловете си в пари преди сключването му.Предвид обстоятелството, че от сключване на споразумението до датата на образуване на настоящото съдебно производство пред АССГ /2026г./ са изтекли 10 години, не може да се твърди, че към настоящия момент молителят разполага с финансови средства за заплащане на държавна такса за производството. Отказът за предоставяне на правна помощ не може да се мотивира валидно, освен с наличието на средства, и с това, че интересите на правосъдието не налагат допускането й, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна помощ. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да освободи Г. К. от заплащането на държавна такса в производството, както и да му предостави правна помощ във вид на процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение