Определение № 8050 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2024 г.

Производството по делото е образувано по частни жалби на началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) чрез неговия пълномощник срещу определение №1865/19.02.2024 г. по адм. д. №1617/2024 г. и на Р. В. Ш. чрез неговия процесуален представител срещу определение №4526/11.04.2024 г. по по адм. д. №1617/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Считат обжалваните определения за неправилни и претендират отмяната им. По частната жалба на началника на отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) чрез неговия пълномощник срещу определение №1865/19.02.2024 г по адм. д. № 1617/2024 г. по описа на Върховния административен съд: В срока по чл. 232 АПК другата страна Р. В. Ш. чрез своя пълномощник намира частната жалба за неоснователна и претендира разноски. С обжалваното определение касационният тричленен състав е оставил без разглеждане частната жалба на началника на отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" против определение № 2258 от 24.11.2023 г. по канд № 700/2023 г. на Административен съд - Благоевград и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Производството пред Административния съд - Благоевград е образувано по касационна жалба на началника на отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенцията "Пътна инфраструктура" против решение № 117 от 27.02.2023 г. по анд № 928/2022 г. на Районен съд - Благоевград, с което съдът е отменил издадено от касатора наказателно постановление №000666/ 27.04.2022 г., с което на Р. Ш. е наложено административно наказание глоба поради движение с ППС в обхвата на платена пътна мрежа без заплащане на пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За да спре съдебното производство по делото съдебният състав на АС - Благоевград е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 г. по канд №997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това Административният съд - Благоевград е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Според касационният тричленен състав частната жалба против определението за спиране е недопустима. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Определението е неправилно при следните съображения: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато едното дело има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, спорът по което ще бъде разрешен между страните със сила на пресъдено нещо, за да бъде зачетено постановеното решение и да се постанови правилно решение по другото дело. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред Съда на Европейския съюз е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящия казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерий, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Ето защо се дължи от съда отговор дали подвигнати с преюдициалното запитване въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на началника на отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" против определение за спиране № 2258 от 24.11.2023 г. по канд № 700/2023 г. на Административен съд - Благоевград. С оглед изхода на спора по тази частна жалба разноски на другата страна Р. В. Ш. не се дължат, тъй като те ще бъдат взети предвид при решаването на делото с крайния съдебен акт. По частната жалба на Р. В. Ш. чрез неговия процесуален представител срещу определение №4526/11.04.2024 г. по по адм. д. №1617/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на Р. В. Ш., подадена чрез пълномощника адв. Й. Лалова, за допълване на определение № 1865 от 19.02.2024 г. по адм. д. № 1617/2024 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Определението е законосъобразно: Определението, чието допълване в частта за разноските се претендира, не е съдебен акт по съществото на спора. Поради това по всички разноски следва да се произнесе съдът, който ще постанови съдебен акт по съществото на спора-в случая първоинстанционният съд. Поради това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,