Определение № 8719 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Галва Метал България“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. М. Димитрова против определение № 4282/23.04.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по КАНД № 1415/2024 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по адм. дело № 7697/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно, по съображения за липса на преюдициалност между делата. В тази връзка сочи, че ангажираната административнонаказателна отговорност на дружеството е за наличието на предпоставките по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, като преценката относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление следва да се извърши самостоятелно от съда, пред който се обжалва, въз основа на собствени фактически и правни изводи и на събраните доказателства. Решението на административния съд относно декларирания от дружеството код по ТАРИК, определен с индивидуален административен акт, предмет на оспорване по друго дело, не обвързва съда в производството по ЗАНН. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница София не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: С обжалваното определение съдът е спрял съдебното производство по КАНД № 1415/2024 г. на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 144 АПК до постановяване на решение по адм. дело № 7697/2023 г. на Административен съд - София град, 12 състав. За да постанови този резултат съдът е посочил, че предмет на адм. дело № 7697/2023 г. е законосъобразността на решение № РЗМ-5800-1063/32-223584 от 14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София за промяна в кода по ТАРИК на стоките, декларирани с митническа декларация MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г. и съответно има ли основания за прилагане на мито в размер на 25 %. Приел е, че този въпрос е обуславящ за изхода от административнонаказателното дело, тъй като правилното определяне на кода по ТАРИК на декларираните стоки е релевантно за преценката относно наличието на административно нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 ЗМ. В мотивите на определението е посочено, че и по двете дела – административното и административнонаказателното, съдът следва да се произнесе по въпроса кой е конкретния код по ТАРИК на стоките, декларирани с MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г. и е обоснован извод за наличие на пряка връзка между двете висящи дела и обусловеност на спора по едното от решаването на спора по другото дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал на съдебна практика по аналогични случаи - определение № 11392/21.11.2023 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. дело № 10542/2023 г. и определение № 607/18.01.2024 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. дело № 12212/2023 г. Определението е неправилно постановено. Съгласно чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. (арг. от тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК). Преценката за обусловеност между делата се извършва въз основа на данните за предмета на делото. В случая предмет на обжалване по КАНД № 1415/2024 г. по описа на Административен съд, София град е законосъобразността на решение № 5578/01.12.2023 г., постановено по АНД № 12556/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № BG2023/5800-75/НП/16.05.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ на „Галва Метал България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 66 066.29 лева. Постановлението е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на митническо нарушение № BG18112022/1000/М-4747/18.11.2022 г. на гл. експерт при ТД на Митница Бургас, за неизпълнение на предвидените в чл. 15, § 2, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 задължения за предоставяне на информация на митническите органи. Предмет на оспорване по адм. дело № 7697/2023 г. по описа на Административен съд, София град е решение № РЗМ-5800-1063/32-223584 от 14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което са определени допълнителни задължения за мито и ДДС в общ размер на 66 066.29 лева по митническа декларация с MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г. Правилно административният съд е приел, че наказателното постановление, предмет на оспорване по КАНД № 1415/2024 г. и индивидуалния административен акт, предмет на оспорване по адм. дело № 7697/2023 г. се основават на общ юридически факт – промяна в тарифното класиране на стоките, декларирани от "Галва Метал България" ЕООД с MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г., който подлежи на преценка от съда и по двете дела. Неправилен е изводът му, че изходът от спора по адм. дело № 7697/2023 г. е преюдициален за спора в административнонаказателното производство. Издаването и влизането в сила на решение на митническия орган, с което е определен нов код по ТАРИК на стоките, предмет на митнически режим и са установени задължения за довнасяне на мито и ДДС, не е елемент от състава на административното нарушение по чл. 234, ал.1, т. 1 ЗМ и не е послужило като основание за издаване на наказателното постановление. Поради това и съдебното решение по законосъобразността на този административен акт не е от значение за решаването на спора в административнонаказателното производство. В този смисъл са определение № 68/05.01.2023 г. на ВАС по адм. дело № 10364/2022 и определение № 16299/28.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 14866/2018 г. Необходимостта от безпротиворечиво разрешаване на въпроса за правилното тарифно класиране на стоките по MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г. и по двете дела, не обуславя връзка на преюдициалност между делата по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК като съдържание на конкретните правоотношения. Аргумент в подкрепа на този извод е, че актовете, предмет на оспорване по двете дела са различни по своя характер и правни последици. С оспореното в настоящото производство наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за предвиденото в закона административно нарушение, докато индивидуалният административен акт, предмет на оспорване по адм. дело № 7697/2023 г. няма наказателноправен характер, тъй като се свежда до установяване на дължимите мита и публични задължения, събирани от митническите органи и цели поправяне на вредата, нанесена на бюджета от неправилно определения код по ТАРИК на стоките (арг. от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21, т.42). Като е приел противното и е спрял производството по делото, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на Административен съд, София град за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,