Решение № 10050 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2013 г.

Решение № 10050 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Весела Колева, в качеството й на процесуален представител на Васко Марчев Димов, едноличен търговец с фирма ЕТ "НИКОС - Васко Марчев", срещу решение № 377 от 15.02.2013 г. по адм. дело № 1781 по описа за 2012 г. на административния съд Пловдив. С него е отхвърлена на лицето срещу ревизионен акт № 261104226 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 494 от 9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК на процесуалния представите юрисконсулт Пенка Мирчева. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 261104226 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 494 от 9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия, която е повторна, в изпълнение на решение № 774 от 12.08.2011 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В хода на осъществяването й са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което е осъществена по специалния ред и с акта на ревизирания субект за ревизирания период от 1.01.2004 г. до 31.12.2009 г. (без 2008 г.) са определени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в общ размер 22 754.19 лв. и лихва за забава в размер на 12 117.48 лв., а за периода 1.08.2005 г. - 30.11.2010 г. са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 575.21 лв. и лихва за забава в размер на 310.67 лв. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните доказателства в двете производства, приложимите правни разпоредби и е направена преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Основните спорни моменти са били относно установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за да бъде осъществявана ревизията на специалния ред за това, както и формирането на данъчната основа. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В хода на ревизията е установено, че лицето което осъществява търговска дейност като едноличен търговец е осъществявал търговия на дребно с напитки и хранителни стоки, като през 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в счетоводството му не са намерили отражение 13 броя фактури. Същите са издадени от "ЕТД Хлебозавод" ЕООД, като това дружество по повод на ИПДПОЗЛ е представил доказателства за издавани от него фактури с предмет доставка на хляб и хлебни изделия. Безспорно е установено, че те са включени в дневниците за продажби, в справките-декларации по ЗДДС, както и в счетоводните регистри на дружеството. Представени са обобщени справки с наименование "доставка", в които е изписано името на клиента, датата на доставката, рег. номер на МПС, наименованието на продукта с отбелязване на количество и стойност. Те са подписани от лице, приело стоките от името на едноличния търговец. Същият не ги е отразил, респ. при продажбата им е реализирал приходи, които не са счетоводно отразени и отметени, поради това имат характер на укрити. При формиране на данъчната основа е взета стойността и количеството на стоките според тези фактури, както и надценката, определена от самия търговец по отделните години. Установено е също, че през ревизираните години лицето е внасяло парични средства в предприятието на едноличния търговец. Като източник на тези средства е посочил, че те са със заемен характер от негови близки. На посочените от него физически лица са извършени насрещни проверки и е констатирано, че внесените суми са над 200 000.00 лв. и са в много по-големи размери от евентуално получените суми. При формиране на данъчната основа за облагане е направен паричен баланс на приходите и разходите на лицето. Правилен е изводът на съда, а той съответства и на фактите по делото, че двете обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК се явяват установени, поради което производството е проведено по реда, уреден в тази и следващите я разпоредби. Това е и първото основно касационно възражение, което е неоснователно, понеже от събраните доказателства безспорно се установява, че едноличният търговец не е отразил в счетоводството си получени от него доставки, съответно не е отчел доходи и от тях, поради което правилно върху определената данъчна основа от самите фактури и съобразно неговата надценка, са определени задължения за данък върху дохода и за данък върху добавената стойност. Освен това по делото по категоричен начин е установено, че същият е внасял в касата на предприятието големи суми парични средства, за произхода на които не са ангажирани доказателства. Правилно съдът е дал оценка на фактите, по повод получени заеми от физически лица на обща стойност от 58 000.00 лв. и конкретно направените изводи, че не се явява доказано предоставянето на парични средства, доколкото договорът за заем е неформален, но реален договор. Също така не се установява и способността на заемодателите да дадат суми в конкретните размери. Правилна е преценката на представената в съдебното производство служебна бележка, изходяща от ОД МВР-Хасково относно получено от жалбоподателя през 1999 г. обезщетение поради пенсиониране в размер на 7 829.05 лв., който факт се явява назад във времето. Същото се отнася и до представена молба за превод на сума в размер на 22 000 щ. долара от 23.06.1993 г. По повод некредитирането на заключението по съдебно-счетоводната експертиза то преценката на съда отново е правилна, още повече, че както и той сам е приел, експертът е посочил, ако не се включат посочените приходи от заеми, за което няма доказателства, че са изтеглени, резултатът ще е същият като този в ревизионното производство. По повод последния спорен момент относно направеното възражение за изтекла давност точен е изводът на съда, че е то е неоснователно. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК срокът за възлагане на ревизия в конкретния случай е 31.12.2010 г., а първата заповед за възлагане е от 29.09.2010 г., а тя се явява такава понеже ревизионното производството в случаите, когато ревизионният акт е отменен и се осъществява повторно ревизионно производство е едно, единно, административно производство, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение