Определение № 13157 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 159, т. 4 АПК, образувано по частна жалба на „Пирин филм“ ЕООД, чрез адв. Янев срещу определение № 2521 от 29.07.2024 г. по адм. д. № 569/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на оспорването за нищожност на заповед № 215 от 15.10.1993 г. на кмета на Община Сандански. В частната жалба се излага довод за наличие на правен интерес за оспорване на процесната заповед с искане за прогласяване на нищожност и се претендира отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по същество. Възражение по частната жалба е постъпило от ответника кмет на Община Сандански, чрез адв. Бакалова, в което се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на обжалваното определение и се иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частна жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател, с която е заявен петитум за прогласяване нищожността на заповед № 215 от 15.10.1993 г., издадена от кмета на Община Сандански в частта, с която е одобрен застроителен и регулационен план на „Детайл ЦГЧ - гр. Сандански“, в частта за регулационната граница към площад „Македония“ на имот с идентификатор 65334.300.1611 по КККР на гр, Сандански, одобрена със заповед № 18-80/ 11.11.2009 г. на изп. директор на АГКК. Определението е мотивирано с липса на правен интерес за жалбоподателя като съсобственик на 2/3 ид. части от имот с идентификатор № 65334.300.1611,тъй като не са налице изискванията ,визирани в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г. – не е налице правомерен, личен и обоснован интерес от прогласяване нищожността на процесната заповед. Прието е, че основният довод по жалбата, че една от границите на имот с идентификатор 65334.300.1611 по одобрената КК не съвпада с регулационната линия по застроителния и регулационен план, сочи на възникнала за оспорващия „последваща нищожност’' / през 2009г. с одобряване на КК/, за което е предвиден друг ред по чл.134 ЗУТ за съвместяване на границите. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно, съобразено с нормата на чл. 159, т 4 АПК, съгласно която жалбата се оставя без разглеждане при липса на правен интерес от оспорването, а производството по делото се прекратява като недопустимо. В случая правният интерес се преценява по критериите, заложени в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., както правилно е приел административния съд. Безспорно е обстоятелството, че претендираното разминаване в регулационната и имотната граници е породено след одобряване на КК през 2009г., в която КК именно е нанесен имот с идентификатор 65334.300.1611. Предвид това търсената от оспорващото дружество защита не сочи на наличието на правен интерес от прогласяване нищожността на заповедта, с която е одобрен действащия план. В тази връзка е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че в чл.134 ЗУТ са предвидени изрично хипотези за изменение на действащия план, което сочи на наличието на друг законовоуреден ред на защита правата на дружеството. С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна. Разноски не се претендират от ответника, поради което не следва да се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение