Определение № 125 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 283/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Б. Б. срещу определение №235/14.12.2020г. по т.д.№944/2020г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. № 2546/14.02.2020г. като процесуално недопустима. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания акт и претендира неговата отмяна. Поддържа, че в касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване на сумите, като в действителност претендира отмяна на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 70 000 лв. до размера от 130 000 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от П. Б. Б. касационна жалба с вх. №2546/14.02.2020г. срещу решение №2808/16.12.2019г. по в.гр.д. № 3224/2019г. на Софийски апелативен съд, съставът на I т.о. на ВКС е приел, че касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване, влязъл в сила съдебен акт. Изложил е съображения, че предмет на въззивното производство не е частта на първоинстанционното решение, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 130 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. В допълнение е изтъкнал, че касационната жалба няма за предмет частта на въззивното решение, с която е отменено първоинстанционното решение за уважаването на иска за разликата над 70 000 лв. до размера от 130 000 лв. Определението е правилно. Първият тричленен състав на ВКС правилно е определил предметния обхват на касационната жалба, в която изрично се сочи, че се иска отмяна на въззивното решение само в частта, с която предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 140 000 лв. до размера от 200 000 лв. Доколкото въззивният съд не е сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над присъдения размер от 130 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., същото в тази част е влязло в сила, респективно липсва произнасяне от Софийски апелативен съд по нея. С оглед на това подадената от П. Б. Б. касационна жалба се явява без предмет и като такава е процесуално недопустима. Изложените в частната жалба доводи касаят тезата на частния жалбоподател, че касационният съд сам следва да определи предмета на касационно обжалване с оглед интереса на жалбоподателя съобразно частичното отхвърляне и потвърждаване от въззивния съд на първоинстанционното решение. Предвид диспозитивното начало в процеса, при изрично формулиран петитум в касационната жалба, съдът не може да замести волята на страната. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение