Определение № 4616 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3822/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. П. срещу определение № 4146/17.09.2025г. по гр.д.№ 2266/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО в частта, с която е осъден П. да заплати по сметка на ВКС държавни такси от общо 27,50 лева. Жалбоподателят иска отмяна на определението в атакуваната част, като представя декларация за имотно и имуществено състояние, съгласно която не получава доходи и няма имущество. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба, настоящият състав установи следното: Гр.д.№ 2266/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО е образувано по молба за отмяна по чл. 303 ГПК, подадена от Н. П.. С определение № 3226/20.06.2025г. молбата за отмяна е оставена без разглеждане като недопустима. Определението е влязло в сила на 21.07.2025г., когато е било потвърдено с определение № 3778 по ч.гр.д.№ 2648/25г. по описа на ВКС, ІV ГО. Частично атакуваното от жалбоподателя определение от 17.09.2025г. е постановено в производство по чл.248 ГПК, образувано по искане на насрещната страна в производството по отмяна. В рамките на същото съдът служебно е констатирал, че молителят П. е останал задължен за дължимите държавни такси в производството по делото - гр.д.№ 2266/25г., ВКС,ІІІ ГО – 12,50 лева, както и за частното производство по ч.гр.д.№ 2648/25г., ВКС, ІV ГО – 15 лева. Затова, на основание чл. 77 ГПК е ангажирал отговорността му за тези разноски за държавна такса, която не е била внесена предварително за двете съдебни производства. В подобна хипотеза съдът е длъжен да събере разноските принудително от задължената за тях страна, което може да се осъществи във времето и след приключването на делото в рамките на давностния срок. Определението по чл. 77 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. То не попада сред определенията, посочени в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост – така определение № 859 от 19.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6691/2014 г., IV г. о., ГК, определение № 202 от 7.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1523/2019 г., III г. о., ГК, определение № 2871 от 10.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1835/2024 г., II г. о., ГК и др. Средството за защита срещу произнасянето по реда на чл. 77 ГПК е уредено в чл. 248 ГПК – посредством подаването на молба за изменение на съответния съдебен акт в частта за разноските. Отделно, преценката по чл. 83, ал.2 ГПК, каквато жалбоподателят иска да бъде направена в настоящото производство, е от компетентността на постановилия определението по чл.77 ГПК съдебен състав. Предвид изложеното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Воден от горното, настоящият състав на ВКС