Определение № 861 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на "Автомагистрали София" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №47, ет. 3, представлявано от управителя И. Ачков, против определение № 1315 от 5.12.2024 г. Постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка, вх. № КЗК-1057/28.11.2024 г. с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Автомагистрали София" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка по вид "открита процедура" с предмет: "Инженеринг - изготвяне на технически проект, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор за обекти: "Реконструкция и рехабилитация на бул. "Трети март", ул. "Иван Давидков", изграждане на ул. "Широка планина", ул. "Индустриална", ул. "Съединение" и ул. "Инвестиционна", гр. Монтана и техническата инфраструктура към тях" и "Корекция на канал "Изворска бара", гр. Монтана от км 0+000 до км 1+232", открита с Решение № F577104/22.10.2024 г. на възложителя, с уникален № 00019/2024-0049 в ЦАИС ЕОП. В жалбата се твърди неправилност на определението. Моли съда да отмени обжалваното определение и да се постанови съдебен акт по същество като се наложи временна мярка "спиране на процедурата". Ответната страна - кмета на община Монтана, редовно уведомен. В срока по чл. 232 от Административнопроцесуалния кодекс по делото е постъпило становище в което са изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производство по преписка вх. № КЗК-1057/28.11.2024 г. е във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-2216/18.11.2024 г. от „Автоматистрали София“ ЕООД, срещу Решение № F577104/22.10.2024 г. на кмета на община Монтана за откриване по вид "открита процедура" за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществената поръчка. КЗК е разгледала подробно доводите на жалбоподателя, свързани с направеното искане за спиране на процедурата и е приела, че не следва да бъде допускана временна мярка "спиране на процедурата" с две основания: първото, че не са изложени доводи от страна на жалбоподателя за жалбоподателят не е изложил мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. В подадената жалба не са наведени никакви конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата разпоредба е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение при мотивирано искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Разпоредбата изисква Комисията да се произнесе по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Правилен е извода на КЗК относно липсата на надлежни и обосновани доводи от жалбоподателя, свързани с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. В конкретния случай КЗК е съобразила предмета на поръчката, който е от изключителна важност от своевременното му осъществяване, предвид това, че целта на реализирането на поръчката е подобряване инфраструктурата и от там и на качеството на живот на гражданите, а това е една от основните социални функции и цели на общината, поради което може да се определи като значим обществен интерес. Наред с горното е приела, че спирането на процедурата би могло в по-голяма степен да има отрицателни последици и ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и извършване на необходимите дейности по реконструкция и рехабилитация, предмет на поръчката. Поради това обосновано Комисията и правилно е приела, че продължаването на процедурата ще защити в по-голяма степен обществения интерес. Спирането на процедурата не би повлияло пряко, непосредствено и благоприятно на интересите на жалбоподателя, който разполага с друг реда на защита - право на оспорване на административните актове в производството по ЗОП. Продължаването на процедурата няма да накърни интересите му, защото в настоящото съдебно производство не могат да бъдат разглеждани оплакванията по законосъобразността на решението за откриване на процедурата. Такъв косвен контрол в производството по чл. 203 от ЗОП е недопустим. Наред с това в определението на КЗК е обсъдено и правилото на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно което възложителят може да сключи договор с избрания изпълнител едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Предвид изложеното правилно КЗК е приела, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура и правилото на чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Предвид на горното съдът счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,