Определение № 184 от 07.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2386/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. М. П. като пълномощник на К. В. Ш., Ж. Р. А., Т. Р. З., С. Р. С., Е. Р. М., Я. Р. Т., Ф. Т. А., А. Т. Б., Р. Т. Р., Р. Р. Т. Ю. Р. Т., Р. С. А., Л. С. С., М. С. А. и Р. С. А. за допълване на определение № 105 от 09.03.2018 г. по гр.д. № 2383/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК ответната страна Т. Р. Т. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 105 от 09.03.2018 г. по гр.д. № 2383/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 84 от 06.03.2017 г. по гр.д. № 65/2017 г. на Окръжен съд- Пазарджик по подадената против него касационна жалба от Т. Р. Т.. С това определение съставът на ВКС не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответниците по касация за присъждане на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 05.05.2017 г., видно от който за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото молителите са заплатили на адв. М. П. възнаграждение в размер на 700 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.3 ГПК молбата за допълване на решението е основателна. Водим от гореизложеното съдът