Определение № 280 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 801/2012 г.

Постъпила е молба-искане, подадена от Д. И. И. и Л. А. И., двамата от р.София, представлявани от адвокат В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка като „се измени” определение по настоящото дело с № 14 от 11.01.2013 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г състав с № 6684 от 08.12.2011 год. по гр.дело № 9552/2011 год. поради следните съображения: подадени са писмени отговори по две касационни жалби, в които е поискано присъждане на разноски за касационното производство като неправилно настоящата инстанция е приела, че липсва оригинал на договора за правна защита и съдействие серия А 0293019 от 17.04.2012 год., а безспорно има ксерокопие на същия и пълномощното, при което оригиналите се намират в друго дело – ч.гр.дело № 547/2012 год. на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, което представлява очевидна грешка при окомплектоване на делото не по вина на страната и тъй като не е провеждано открито съдебно заседание, за да е възможно представянето на списък по чл.80 ГПК за направените разноски за адвокатски хонорар, претендират да се осъдят солидарно двамата касатори да им заплатят 10 700 лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение. От А. със седалище Б., представляван от адвокат П. П. е постъпил писмен отговор по чл.247, ал.2 ГПК със становище за недопустимост тъй като не е налице очевидна фактическа грешка, а страната с пореден опит цели да се допълни решението (явно се има предвид определението) в частта за разноските. Претендира за направените разноски пред настоящото производство в размер на 50 лева за адвокатски хонорар. Ответниците по молбата Л. Т. Б., Г. Г. Ц., А. Д. Л., П. Р. С., С. И. С., П. Д. Б. и Е. Г. Б., всички от [населено място], не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа молбата и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 169 от 24.06.2013 год., постановено по настоящото дело в производство по чл.248 и чл.250 ГПК е оставена без уважение молбата на Д. и Л. И. за изменение и допълване на определение № 14 от 11.01.2013 год. като е прието, че липсва представяне на списък за разноските съгласно чл.80 ГПК, която е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е регламентирана от самата норма – страната няма право да иска изменение на съдебния акт – в случая определението в частта му за разноските. Очевидна(явна) фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в определението, т.е. такава е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива, каквото в случая липсва. Отделен е въпросът, че молителите (ответници по касация) са се стремели към недопускане на касационно обжалване и производството по чл.288 е приключило, поради което на основание чл.80 ГПК с писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК е следвало да представят списък на разноските. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.80 ГПК на ответника по молбата се присъждат направените разноски в настоящото производство за адвокатски хонорар в размер на сумата 50 лева. По изложените съображения молбата се явява неоснователна, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение