Решение № 5563 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Перник срещу Решение № 33287/ 12.10.2025 г., постановено по адм. дело № 816/ 2024 г. на Административен съд София- град в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на П. М. Н. сума в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0328-000019 от 12.07.2022 г., издадена от полицай към РУ Радомир при ОД на МВР Перник, отменена с Решение № 732/ 08.02.2023 г., постановено по АД № 9608/ 2022 г. по описа на Административен съд- София град, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лв. Касационният жалбоподател счита решението на административния съд в атакуваните части за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и целта на ЗОДОВ. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ в неговата осъдителна част и да се отхвърли изцяло главния иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът- П. М. Н. от гр. София чрез адв. Т. Дончева от САК моли да се остави в сила решението на Административен съд София– град. Счита, че същото е правилно и законосъобразно, обосновано и мотивирано, съобразено с всички събрани в първото производство писмени и гласни доказателства. Ответникът в открито съдебно заседание чрез същия процесуален представител оспорва касационната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира да се присъдят разноски за касационното производство. Ответникът- Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Стаменова споделя доводите от жалбата на ОД на МВР Перник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, постановено е при липсата на касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Перник да заплати на П. М. Н., сума в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ЗППАМ № 22-0328-000019 от 12.07.2022 г., издадена от полицай към РУ Радомир при ОД на МВР Перник, отменена с Решение № 732/08.02.2023 г., постановено по АД № 9608/2022 г. по описа на Административен съд София град, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълно предявения размер от 9640 (девет хиляди шестстотин и четиридесет) лева. Наред с това е ОТХВЪРЛЕН искът на П. М. Н., срещу Областна дирекция на МВР- Перник за претърпени имуществени вреди от ЗППАМ № 22-0328-000019 от 12.07.2022 г., издадена от полицай към РУ Радомир при ОД на МВР Перник, отменена с Решение № 732/08.02.2023 г., постановено по АД № 9608/2022 г. по описа на Административен съд София град, в размер на 360 лева, изразяващо се в заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по Договор № 441021/14.07.2021 г. по ДП 104/2022г. по описа на РУ Радомир. Същият твърди, че образуваното наказателно производство е следствие от незаконосъобразната дейност на служители на ответниците по предварителното отнемане на СУМПС с АУАН и незаконосъобразната ЗППАМ. ОСЪДЕНА е Областна дирекция на МВР- Перник да ЗАПЛАТИ на П. М. Н., внесената държавна такса в размер на 10 (десет) лева, както и П. М. Н. е ОСЪДЕН на разноски по съразмерност за юрк. възнаграждение в размер на 85 лв. (осемдесет и пет лева). ОСЪДЕН е П. М. Н. да ЗАПЛАТИ на МВР Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 130 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението в ЧАСТТА, с която искът е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата му част за разликата над сумата от 3500 лева до пълния предявен размер от 9640 (девет хиляди шестстотин и четиридесет) лева не е обжалвано и е влязло в законна сила, като не е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат АССГ въз основа на събраните доказателства е счел иска за допустим, а разгледан по същество за частично основателен. Приел е за установено, че въз основа на АУАН е издадена ЗППАМ № 22-0328-000019 от 12.07.2022 г., на полицай към РУ Радомир при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Ищецът е обжалвал издадената ЗППАМ, като с Решение № 732/ 08.02.2023г., постановено по АД № 9608/2022 г. по описа на Административен съд София град същата е отменена като постановена в нарушение на материалния закон, при съобразяване с експертното заключение, което сочи за липса на опиати. Съдебното решение, като необжалваемо и е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 08.02.2023г. Посочил, че при наличие на отменен като незаконосъобразен акт на длъжностно лице без съмнение за ищеца са произтекли неимуществени вреди- нормално е отнемането на СУМПС по причина неоснователно обвинение в престъпление, да се е отразило негативно на психиката и личния му живот. Тези факти са достатъчни да иницират претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на действие на незаконосъобразния акт и Н. да има отрицателни изживявания в тази връзка. Адм. съд преценил за доказани претърпени неимуществени вреди, които са в причинно- следствена връзка с отменената, като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ, с която на Н. е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В тази връзка приел, че ищеца Н. е претърпял неимуществени вреди от вида на твърдените от него вследствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС за периода от около 7 месеца и незаконосъобразност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0328-000019 от 12.07.2022 г., по чл.171, т.1, б “б“ от ЗДвП, довели до отнемане на СУМПС. Заявява връзка на тези действия и с наложената Заповед за задържане под стража за 24 часа и образуването на наказателно производство. Съобразявайки периода на лишаване от свидетелството за управление на МПС приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца вреди от отменената, като незаконосъобразна ЗППАМ, възлиза на сумата от 3 500 лв., която била присъдена. Искът над тази сума бил отхвърлен. Изложени са аргументи, поради които е прието, че искът за претърпени имуществени вреди в размер на 360 лв. за дължими от ищеца заплатен адвокатски хонорар е неоснователен и като такъв е бил отхвърлен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението в обжалваната част за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател- ОД на МВР Перник, че съдебният акт в обжалваната, осъдителна част е незаконосъобразен и необоснован. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК. Неоснователни са твърденията на ОД на МВР Перник, че решението в неговата осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице- ОД на МВР Перник, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове, действие или бездействие са причинени вредите- чл.205 АПК. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 АПК. Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В съответствие с приетите доказателства е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Безспорно по делото се доказва, че наложената ПАМ е отменена с влязло в сила съдебно решение. Неоснователни са твърденията на касатора, че неправилно съдът е стигнал до крайния извод, че ищеца е претърпял неимуществени вреди. Правилно от адм. съд се приемат за доказани, вреди представляващи негативни и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Обосновано съдът е ценил гласните доказателства като достоверни и обективни, предвид личните и непосредствени впечатления на свидетелите В. Мирчева и Б. Демирев и с оглед липсата на доказателства в друга посока, разколебаващи доказателствения интензитет и достоверност на свидетелските показания. В резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт лицето е търпяло негативни усещания, които са повлияли на неговото физическо и психическо състояние. Несъмнено доказателствата от делото сочат за отрицателни емоции, чиито интензитет и времетраене обуславят обезвреда. Ищецът е бил силно притеснен и стресиран, потиснат, изпитвал унизително чувство. Имал притеснения, че не могъл да работи пълноценно в семейния бизнес, който се намира на отдалечено от града място. Не е могъл да изпълнява работата си, тъй като без СУМПС не можел да упражнява трудовите си функции свързани с транспортиране на стоки и персонал. От административния съд е изследвана причинно- следствената връзка, между отменения адм. акт и претърпените неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема довода, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от незаконосъобразния адм. акт, т.е. се явяват резултат от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният адм. акт. Установените негативни преживявания на ищеца, подлежат на репариране и поради това правилно адм. съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновната отговорност по ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ответната администрация по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Обосновано от първостепенния съд е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са развити ясни и логични съображения, свързани с търсенето на справедливост и конкретна парична еквивалентност, която да послужи за обезвреда. Настоящият състав намира обезщетението за справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Съдът е отчел конкретните факти, продължителността от 7 месеца и интензитета на негативните емоционални състояния на лицето, свързани с лични и професионални неудобства. Присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Решението на адм. съд в обжалваната му част, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна, касаторът- ОД МВР– Перник следва да бъде осъден да й заплати възнаграждението за един адвокат, в размер от 396 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение