Определение № 9785 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 248, ал. 3 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от директора А. А.-Н., чрез пълномощника юрисконсулт Е. Александрова, против определение № 1508/09.02.2024 г., постановено по адм. д. № 9594/2023 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което не е уважена молбата на НЕЛК за изменение на решение № 8168/28.12.2023 г. по адм. д. № 9594/2023 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на жалбоподателката Д. Й., като не е съобразил разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, в които са уредени хипотезите, при които жалбоподателя има право на разноски, каквито в случая не са налице, доколкото на практика е осъществено оттегляне/отказ от жалбата. Изложени са също така и доводи, че е бил сключен договор за оказване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, поради което е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 19 предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за здравето минимално възнаграждение в размер на 500 лева, а не 1000 лева. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането и да се приеме, че разноски не се дължат, алтернативно ако не бъде уважено искането за отмяна на определението да бъде намален размера на присъдените разноски, като бъде съобразено, че няма материален интерес и че е приложима разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1/2004 г. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, ако такова е претендирано. В допълнителна молба претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство за платена държавна такса в размер на 30 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Ответната страна – Д. Б. Й. от гр. София, чрез пълномощника адв. Д. Тенев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение, поради което иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без уважение искането на НЕЛК за изменение на решение № 8168/28.12.2023 г. по адм. д. № 9594/2023 г., в частта за разноските, с която е осъдена НЕЛК да заплати на Д. Б. Й. сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляващи разноски по делото. За да постанови този акт съдът в мотивите на съдебното решение е приел, че на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, тъй като формално е уведомена за решение, с което се намалява периода на домашно лечение, за което не е имало как да знае, че съставлява неправилно отразяване на истинската воля на органа, което е заявено едва в проведеното открито съдебно заседание. Лицето е ангажирало правна защита за провеждане на оспорването, като е била представлявана в зала от процесуален представител. Представени са доказателства за заплащане на адвокатския хонорар и договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на хонорара не е уважено, тъй като договорената и претендирана сума е определена към минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. В допълнение към изложените в решението мотиви съдът е посочил и общото правило за понасяне на разноските от страната, станала причина за образуване на делото. Според съда видно от данните по делото е, че жалбоподателката е завела жалба срещу акта, поради допускането на очевидна фактическа грешка в него, което я е мотивирало и е имала правен интерес. С изявлението на органа, проведено в открито съдебно заседание, че е налице грешка, правният интерес е отпаднал, но именно неговото поведение е било повод за подаване на жалба и ангажиране на адвокатска услуга, за която е заплатено. Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, при прекратяване на производството, жалбоподателят има право на жалба, ако с поведението си ответникът е дал повод за образуването му. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по две подадени жалби, първата от които от Д. Б. Й., а другата от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и двете против експертно решение № 193 от заседание № 097/28.08.2023 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Вътрешни, беледробни и ССЗ. С постановеното по делото решение № 8168/28.12.2023 г. е отхвърлена жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Експертно Решение /ЕР/ № 193 от заседание № 097/28.08.2023г. на НЕЛК – Специализиран състав по вътрешни и белодробни и ССЗ, оставена е без разглеждане жалбата на Д. Б. Й. срещу същото ЕР и е прекратено производството по делото в тази част. С решението в частта му за разноските е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати в полза на НЕЛК сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща претендирано от ответника юрисконсултско възнаграждение и е осъдена НЕЛК да заплати в полза на Д. Б. Й. сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото. С подадената пред първоинстанционния съд жалба от Д. Б. Й. се оспорва експертно решение № 193 от заседание № 097/28.08.2023 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Вътрешни, беледробни и ССЗ, в частта му, в която се е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 457 от заседание № 083 от 06.06.2023г. на ТЕЛК при ІVта МБАЛ София ЕАД, 2-ри състав, в частта, с която се изменя Болничен лист № Е 20222389704, издаден от ЛКК при УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ ООД, като вместо определените 30 дни, определя 10 дни за домашно лечение. С подадено по делото писмено становище от 18.12.2023 г. от ответника НЕЛК специализиран състав по Вътрешни, беледробни и ССЗ, настоящ частен жалбоподател, е заявено, че в оспорения акт на титулната страница в т. 10 на допълнителен лист № 1 в последното изречение е допусната техническа грешка като е написано „потвърждава ЕР на ТЕЛК“ вместо „отменя ЕР на ТЕЛК“, която грешка ще бъде коригирана по реда на чл. 62 АПК. В писменото становище, както и в проведеното на същата дата съдебно заседание по делото и в представени писмени бележки, ответникът, съответно неговия процесуален представител, са изразили становище за недопустимост на подадената от Й. жалба, поради липса на правен интерес. Очевидната фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Поправката на такива грешки се извършва по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. По реда на поправката на явна фактическа грешка органът може да поправи допуснатата ОФГ в разпоредителната част на акта, но без да променя волеизявлението си, още повече, че в процесния случай в част от мотивите на ЕР също е посочено, че „НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по б.л. № Е2022 2389704“. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на ОФГ, като същата е при изписване на цифрата „10 дни“ в диспозитива, вместо „30 дни“. Безспорно такава поправка става част от съдържанието на оспорения акт и води до промяна в същото, която би довела до акт с позитивен за жалбоподателката характер. Доказателства за извършена по надлежния ред корекция и за съобщаването ѝ на жалбоподателката обаче не са представени в съдебното производство. От друга страна, направените от ответника в първоинстанционното производство и от неговия процесуален представител изявления са извършени на 18.12.2023 г. близо 3 месеца след подаване на жалбата пред първоинстанционния съд. С оглед конкретиката на случая и предвид липсата на доказателства за извършена през този период поправка на ОФГ по чл. 62, ал. 2 от АПК направеното от ответника НЕЛК изявление в представеното от него писмено становище по делото от 18.12.2023 г. има по отношение на жалбоподателката Й. правните последици на оттегляне на акта, поради което правилно съдът е преценил, че разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на ответника НЕЛК. Отпадането на правния интерес на жалбоподателката от оспорването в хода на съдебното производство е вследствие процесуалното поведение и предприетите от ответника процесуални действия. Направеното в съдебното заседания изявление на процесуалния представител на жалбоподателката е обусловено от посочените обстоятелства. Решаващото в случая е, че именно органът, с поведението си, е станал причина за подаване на жалбата и образуване на делото, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК. В този хипотеза дължими са и разноските за осъществявана безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Неправилно и необосновано обаче съдът е приел, че жалбоподателката е заплатила за адвокатските услуги, за което са представени доказателства. Жалбоподателката в първоинстанционното производство е представлявана пред съда от адв. Д. Тенев, като последният е оказал безплатна адвокатска помощ на близка, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата /ЗАдв./. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по делото е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е вписано адвокатско възнаграждение в минимален размер на 1000 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателката не е направила реално разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като макар да е била представлявана от адвокат, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. й е оказана безплатно адвокатска помощ. Според предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. - Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Преценката дали да окаже безплатно адвокатска помощ се извършва от самия адвокат и е в рамките на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатно адвокатска помощ, са адвокатът да е оказал безплатно помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатно адвокатска помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. За да се уважи претенцията за разноски адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да се посочи, че същите се предоставят безплатно на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв. Предвид изложеното неправилно е била присъдена сумата за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката, а не в полза на нейния адвокат. Налице са предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и на адвоката, оказал безплатно адвокатска помощ на жалбоподателката, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Освен това, след като производството е било по Закона за здравето, досежно направеното искане за присъждане на съдебни разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., приложима се явява разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, явяваща се специална спрямо общата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. Съгласно приложимата разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за здравето минималното възнаграждение е 500 лв. Не може да бъде споделена тезата на процесуалния представител на ответника, че разпоредбата е приложима единствено към производствата за задължително настаняване и лечение по чл. 155 от Закона за здравето, доколкото такова ограничение не е предвидено в наредбата. Процесуалния представител на ответника, настоящ частен жалбоподател, е направил своевременно в проведеното на 18.12.2023 г. съдебно заседание по делото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като в искането за изменение по чл. 248 от ГПК е изложил и доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 19 от посочената наредба. Предвид фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателката възражението за прекомерност досежно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., е основателно, поради което размерът на адвокатското възнграждение следва да бъде намален на 700 /седемстотин/ лева. Предвид изложеното, в случая обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде изменено съдебното решение в частта на присъдените в полза на Д. Б. Й. от гр. София разноски, като в нейна полза бъдат присъдени направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и да бъдат присъдени на оказващия ѝ безплатна адвокатска помощ адвокат Д. Тенев разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а се развива в допълнение или изменение на вече постановен съдебен акт, като цели да отстрани пропуски, свързани с произнасянето относно дължимостта и размера на разноските, направени от страните в съответната инстанция. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани, независимо от основателността на искането. По тези съображения претенцията на частния жалбоподател е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение: