Определение № 5931 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2024 г.

С молба вх. № 17196 от 10.10.2024 г., подадена от адв. Н.Б., като процесуален представител на Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. се иска тълкуване на определение № 4469 от 08.10.2024 г. по отношение на диспозитива: „Осъжда Е. И. Х. и В. В. Х., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на Д. Д. С. и Р. И. Б. деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв.“ Според молителите, неяснотата се изразява в това, дали се присъждат по 2500 лв. за всеки от двамата, т.е. по 1250 лв. или по 2500 лв. на всеки от тях, защото адвоката може да е един, но клиентите са двама и всеки от тях е получил защита по договор за правна помощ. Ако съдът не приеме, че се дължат по 2500 лв. на всеки от двамата, с тази молба се иска да се измени определението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК, като се присъдят по 2500 лв. на всеки от двамата молители, т.е. по още 1250 лв. за всеки от двамата по отделно. Ответниците по тази молба Е. И. Х. и В. В. Х. я оспорват изцяло, като считат, че присъденият хонорар е общо 2500 лв. за двамата молители и молят да не се уважава молбата за присъждане по 2500 лв. на всеки от тях, тъй като дори присъденият хонорар е прекомерен предвид обема на защитата по частната жалба и това, че е идентична за двамата. Затова молят в отговора да се намали присъдения хонорар до размер 200 лв. общо за четиримата ответници, но отделна молба по чл. 248 ГПК не са подали. Втората молба вх. № 17298/11.10.2024 г. е подадена от адвокат Т. Н. М., пълномощник на Д. Д. С. и С. Д. С.. С нея се иска да бъде поправено определение № 4469 от 08.10.2024 г. по отношение на диспозитива: „Осъжда Е. И. Х. и В. В. Х., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на Д. Д. С. и С. Д. С. деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв.“, като счита, че е допусната техническа грешка, която следва на основание чл. 247 ГПК да поправи, като се постави думата „по отделно“ преди сумата от 2500 лв. Ако не се уважи това искане, молят да се измени определението в посочената част на основание чл. 248 ГПК, като се увеличат присъдените разноски на всеки от двамата с по още 1250 лв., който дори считат за символичен предвид обема работа, която е положил пълномощника им. Ответниците по тази молба Е. И. Х. и В. В. Х. я оспорват изцяло, като считат, че при присъждане на хонорар в общ размер на 2500 лв. за двамата молители не е допусната грешка. Молят да не се уважава молбата за присъждане по 2500 лв. на всеки от тях, тъй като дори присъденият хонорар е прекомерен предвид предмета на частната жалба, обема на защитата по нея и това, че е идентична за двамата. Молят в отговора намаление на адвокатския хонорар до общ размер на 200 лв. Отделна молба по чл. 248 ГПК за намаление на присъдените адвокатски хонорари обаче не са подали. Съдът, като съобрази закона, съдържанието на определението, чиято поправка, тълкуване или изменение в частта за разноските се иска, исканията на молителите, становищата на ответниците и данните по делото, намира следното: С определение № 4469 от 08.10.2024 г. постановено по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о. е приета за неоснователна подадената от Е. И. Х. и В. В. Х. частна жалба срещу определение № 2684/30.05.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., което е потвърдено. С потвърденото определение е върната, като недопустима подадената от Х. частна жалба срещу определение № 2032/24.04.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., постановено на основание чл. 288 ГПК, с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 10098 от 24.11.2022 г. и решение № 10010 от 14.02.2023 г., постановени по гр. д. № 5460/2018 г. на Софийски апелативен съд. Като последица от неоснователността на частната жалба, съдът е присъдил на ответниците разноски, съгласно посоченото в мотивите - „в доказания с договорите за правна помощ размер, както следва: 2500 лв. на Д. Д. С. и Р. И. Б. и 2500 лв. на Д. Д. С. и С. Д. С.. Постановени са отделни диспозитиви в смисъл: „Осъжда Е. И. Х. и В. В. Х., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на Д. Д. С. и Р. И. Б. деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв.“ и „Осъжда Е. И. Х. и В. В. Х., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на Д. Д. С. и С. Д. С. деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв.“. Волята на съда и в двата диспозитива е ясно изразена. Първият диспозитив не се нуждае от тълкуване. Ясно е изразена волята на съда, че се дължат на двамата общо разноски в размер на 2500 лв., независимо, че всеки от двамата е подписал на 02.08.2024 г. отделен договор с адв. Б.. Двамата, като необходими другари са имали идентични интереси, поради което е подаден и общ отговор на частната жалба. Защитата на двамата е идентична и не е изисквала отделен анализ на доказателства или отделна защитна теза. Затова молбата за тълкуване ще се остави без уважение. Вторият диспозитив не е постановен при очевидна фактическа грешка. Ясно е изразено в мотивите и в диспозитива, че на Д. Д. С. и С. Д. С. се дължат деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв. Сумата не е изрично разпределена между двамата, поради което на всеки се дължи по 1250 лв. Затова молбата за поправка на очевидна фактическа грешка ще се остави без уважение. Няма основание и за изменение на определението в частта за разноски и по отношение на двата диспозитива. Ответниците оспорват претендираните възнаграждения като прекомерни. Защитата на Д. Д. С. и Р. И. Б. е идентична, поради което са представили общ отговор на частната жалба.. Защитата на другите двама молители Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. също е идентична и те също са подали общ отговор. Неоснователно се поддържа от молителите и по двете молби, че защитата е идентична със защитата по иска и предмета на целия спор. Относно това, че определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на обжалване е налице непротиворечива съдебна практика от повече от десет години и в този смисъл защитата по частната жалба не е предвиждала спорни въпроси, а резултата е бил предвидим. Защитата по частна жалба, подадена против такова определение, освен, че е идентична, не представлява правна и фактическа сложност, не изисква анализ на доказателствата, представени по спора и обсъждане на защитните тези на другата страна, излагани по същество. На такава идентична защита не кореспондира представянето на отделни договори за правна помощ с четиримата ответници по частната жалба, с уговорен хонорара по всеки от тях в размер на 2500 лв. Същевременно присъдените разноски в размер на общо 2500 лв. на Д. Д. С. и Р. И. Б. и общо 2500 лв. на Д. Д. С. и С. Д. С. съответстват на висококвалифицирания характер на труда на пълномощниците им и на вида, ограничения обем на защитата по частната жалба против определение по чл. 288 ГПК, която не е с правна сложност, не изисква извършване на множество правни действия, а изготвяне и подаване на отговор на частната жалба. Следва да се отбележи, че и в практиката си, Съдът на ЕС също отчита критерии, като брой защитавани лица и еднаквост на интересите им, като съобразява при определяне на разноските, които да присъди конкретно обема защита и дали тя е идентична за защитаваните лица или по поставените въпроси /В този смисъл виж Определение на Общия съд /трети състав/ от 10.03.2020 г. по съединени дела Т-111/14 DEP-T-118/14 DEP /Unitec Bio SA и др. срещу съвета на ЕС т.32 – т.35./ Предвид изложеното и двете молби следва да се оставят без уважение на подадените от тях основания. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение