Определение № 418 от 29.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 306/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. С. Б. - от [населено място] срещу Определение №26 от 22.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. №61/ 2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 4885 /17.Х.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1782/ 2011 г. на Ботевградски районен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага, че не е обжалвал разпореждане за незабавно изпълнение, както се посочва в определението, а обжалва заповедта, която е с порок и е неизпълнима. Сочи, че с обжалваното определение се прегражда пътят му на защита срещу неизпълнимо решение на Б., като посочената от съдията кредитна сметка е такава, по която той не е внасял пари и Банка Д. не му е дала възможност да я обслужва - така не може да изпълнява договора за кредит и Банка Д. необяснимо отказва да приема плащане. Заключава, че не е уведомен за водено срещу него дело и не му е дадена възможност да се защити, затова иска издадената заповед да се отмени като неизпълнима и незаконосъобразна. Ответникът по частната жалба “Банка [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, по съображения, че съгласно чл. 419 ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване разпореждането за издаване на заповед за изпълнение - самото изпълнение, в който случай длъжникът може да се защити срещу заповедта като подаде възражение - чл. 415 ГПК, с което оспорва самото вземане. По съображения, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение би била допустима, когато в нея се съдържат материалноправни възражения на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, каквито жалбоподателят не поддържа, съдът е заключил, че липсва интерес от обжалване само на разпореждането за незабавно изпълнение и е оставил частната жалба без разглеждане. Определението е правилно. Тъй като съгласно чл. 419 ал. 1 ГПК на обжалване подлежи разпореждането в частта за незабавното изпълнение, а жалбоподателят в частната си жалба е поддържал оплаквания за неправилност на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и не е изложил оплаквания, съставляващи материалноправни възражения срещу издадената заповед за изпълнение (не се оспорва съществуването на вземането), правилно съдът е оставил частната жалба без разглеждане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение