Определение № 952 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 17.11.2016г. по гр.д.№375/2016г. на ОС Шумен, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.203 КТ. Жлбоподателят- [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да бъде допуснато касационно обжалване. Ответникът И. Н. С. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от [фирма], иск, с правно основание чл.203, ал.2, предл. първо от КТ, за осъждане на И. Н. да му заплати сумата от 12 367,78 лв. представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във В., за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти. Установено е по делото, че ответникът е работил при ищеца на длъжност шофьор на товарен автомобил - международни превози, за периода от 13.11.2012г. до 27.09.2013г., когато трудовото му правоотношение било прекратено. Прието е, че съгласно заповед №47/13.11.2012 г., ответникът за периода от 13.11.2012 до 13.11.2014 г. бил командирован до Република Г. със задача „управление на товарен автомобил“. Констатироно е от представените от дружеството писма на Министерство на вътрешните работи на В. и Служба гранични сили на В., адресирани до него, че на 24.01.2013 г., в Контролна зона по имиграцията във В., в К., в превозно средство, собственост на ищцовото дружество и управлявано от ответника, са открити трима скрити нелегални емигранти и за това нарушение е предвидена санкция- глоба, както за собственика на превозното средство /ищцовото дружество/, така и за ответника, в качеството му на водач на МПС. Установено е, че съответните компетентни органи са наложили глоба на ищеца в общ размер на 4 500 британски лири /по 1 500 британски лири за всеки открит нелегален емигрант/, и на ответника в общ размер на 900.00 британски лири/ по 300.00 британски лири за всеки емигрант/, като ищецът е уведомен, че по отношение глобата на ответника носи солидарна отговорност. Ищецът, на 30.08.2013 г. е заплатил тези глоби по указаната му банкова сметка, в размер на 5 400 британски лири /6 300.00 евро/. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е сезиран с иск за търсене на пълна имуществена отговорност от ответника, определена от гражданския закон - чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.45 ЗЗД. Изложил е съображения, за това, че пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал.2 КТ, а именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, като тжестта да установи твърдяната форма на вина – умисъл, е на ищеца. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото дружеството-ищец не е представило надлежни доказателства последният да е причинил вредите умишлено. Направил е извод, че не е доказано по делото, че водачът на превозното средство е знаел за скритите имигранти в ремаркето на товарният автомобил управляван от него и че те са били в автомобила с негово съгласие и съдействие, поради което липсват доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Прието е, че ищцовото дружество не е направило необходимото да оборудва камионите си с уплътнения и катинари и по този начин да ги обезопаси. При така установените факти съдът е счел, че ищецът не е доказал по делото, че претърпените от него вреди са причинени умишлено от ответника и поради това не е налице елемент от фактическия състав за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ като неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички факти и доказателства и да изложи собствени мотиви и за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба / в случая поради открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него/, пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№1/2001г. на ОСГК ВКС за задълженията на въззивния съд. Представя решения на въззивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба / в случая поради открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него/, пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС, според която работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички факти и доказателства и да изложи собствени мотиви, тъй като на същият съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, включително и с даденото разрешение в посоченото от жалбоподателя ТР№1/2001г. на ОСГК ВКС. Предвид изложените съображения,съдът