Определение № 2760 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2262/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. И. Г. срещу определение № 2083 от 23.07.2024г. по ч.т.д. № 1484/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната му касационна жалба срещу определение № 1166 от 15.07.2020г. по в ч. гр. д. № 1128/2024г. на Апелативен съд – София, ТО, 3 състав, с което е потвърдено разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като по правната си характеристика производството за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК е идентична с тази на производството по издаване на изпълнителен лист по чл.405 ГПК. Сочи се, че производството има самостоятелен характер, като с разпореждането по чл.245, ал.3 ГПК съдът дава разрешение по съществото на въпросите, налице ли са подлежащи на връщане суми и от кой момент върху тях се дължи законна лихва, т.е. по въпроси, предмет на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадено без основание, който иск е заменен от възможността за получаване на обратен изпълнителен лист. С оглед на това се поддържа, че с производството по чл.245, ал.3 ГПК се дава разрешение по същество на друго производство по см. на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което определението подлежи на касационно обжалване. Твърди се, че в определение № 123 от 08.07.2022г. по ч. гр. д. № 1060/2020г. на г. о. на ВКС е посочено, че според Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. д. № 5/ 2015г. на ОСГТК на ВКС, въззивно определение, с което се потвърден отказ на първоинстанционния съд за връщане на надвзета сума, подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, предл. 1-во ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената частна жалба първият състав на ВКС е приел, че тя е недопустима, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. д. № 5/ 2015г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист – чл.245, ал.1 ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, даденото в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. д. № 5/ 2015г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, е задължително вкл. и за съдебните състави на ВКС. Ето защо, настоящият състав на ВКС не може да разглежда изложените от частния жалбоподател доводи за неприлагане на задължително за съда по см. на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкуване на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, вр. чл.245 ГПК, дадено от ОСГТК на ВКС. Същевременно неотносими за настоящия спор (подлежи ли на касационно обжалване въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лис) са дадените същия тълкувателен акт на ВКС постановки, относими към други хипотези и по конкретно относно обжалваемостта на въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса (неправилно посочено от жалбоподателя като връщане на „надвзета сума“). Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, доколкото е постановено в съответствие със задължителна практика на ОСГТК на ВКС - Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. д. № 5/ 2015г., следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК