Определение № 2115 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.2 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от „Омега Айдиас“ ООД, гр. София срещу Определение № 8255/28.09.2023г. по адм. дело № 6499/2023г. по описа на Административен съд – София град / АССГ/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП% - София при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността на частната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение АССГ е прекратил производството по адм. дело № 6499/2023г., след като е приел, че дадените с разпореждане от 12.07.2023г. указания за заплащане на държавна такса за оспорването в размер на 50 лв. и представяне на документ за внасянето й не са изпълнени в рамките на преклузивния срок по чл. 151, ал.3 ДОПК. Така постановеното определение е правилно. Съобщението за разпореждането от 12.07.2023г., с което първоинстанционното производство е оставено без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. в 7- дневен срок от връчването, е изпратено на посочения пред съда адрес на управление на дружеството в гр. София. Съгласно върната разписка за доставяне, съобщението за разпореждане е връчено на 12.09.2023г. на откритото на адреса лице Е. Минова, заемаща според отбелязването длъжността секретар. Съгласно чл. 50, ал.3 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК връчването на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, което е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В изпълнение на цитираната норма връчителят на съобщението за горното разпореждане е посочил имената и длъжността на лицето, открито в канцеларията на дружеството. Същото се е съгласило да го приеме, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че съобщението е надлежно връчено на дружеството на 12.09.2023г. Необходимо е да се посочи, че длъжностното лице по призоваването не притежава правомощие да изиска от получателя да удостовери трудовоправната си връзка с адресата, а единствено да представи документ за самоличност – чл. 44, ал. 1 ГПК. Поради това ирелевантни са представените справки за актуално състояние на действащите с дружеството трудови договори към 05.09.2023г. и към 11.10.2023г., тъй като нормата на чл. 50, ал.3 ГПК не изисква трудовият или граждански договор с работника или служителя, съгласил се да приеме съобщението, да е регистриран в НАП. Още повече, че отново Е. Минова е получила и съобщението за прекратителното определение, което сочи, че тя е в трайна трудовоправна връзка с дружеството. С надлежното връчване на съобщението на 12.09.2023г. по реда на чл. 50, ал.3 ГПК е започнал да тече преклузивният 7- дневен срок по чл. 151, ал.3 ДОПК, който е изтекъл на 19.09.2023г. – работен ден. В неговите рамки дължимата държавна такса не е внесена, а документ за заплащането й не е представен и понастоящем, с оглед на което и на основание чл. 151, ал.2 ДОПК законосъобразно първостепенният съд е прекратил производството по делото. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение