Определение № 570 от 09.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2185/2015 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпили частни жалби от МК-РК-ИМОТИ О. [населено място] и от К. И СИНОВЕ О. [населено място], чрез техния процесуален представител адв. Д. С., срещу определение № 413/11.02.2015 г. по ч.гр.д. № 3553/14 г. по описа на САС. С атакуваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба с вх.№ 1757/19.05.2014 г. на К. И СИНОВЕ О. против определение на Б. № 1701/17.04.14 г., постановено по гр.д. № 588/2013 г., с което е оставена без разглеждане като просрочена молба на МК-РК-ИМОТИ О. по чл.248 ГПК, а производството по ч.гр.д. № 3553/2014 г. по описа на САС е прекратено. Жалбоподателите молят определението на САС да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано – поради незачитане на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС на РБ, задължаващо съда да присъди разноски, които са заплатени; както и предвид неправилно формираната преценка, че молбата за допълване на постановеното от Б. по гр.д.№ 588/2013 г. определение в частта за разноските не е подадена в срок. Против частните жалби насрещната страна – И. ЕАД [населено място], представлявана от пълномощника адв. А. Н., е депозирала писмени отговори. В тях се обосновава становище, че частната жалба на МК-РК-ИМОТИ О. е недопустима, а тази на К. И СИНОВЕ О. - неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: С определение № 4194/18.10.2013 г. по гр.д.№ 588/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд по частна жалба на МК-РК-ИМОТИ О. /лице, придобило от длъжника К. И СИНОВЕ О. собствеността върху ипотекирани в полза на взискателя И. ЕАД недвижими имоти/ е отменено разпореждане на ЧСИ с рег.№ 702, действащ в района на Б., за връщане на жалбата му против действия по изпълнителното дело. На 10.02.2014 г. МК-РК-ИМОТИ О. подава молба за допълване на горното определение с присъждане на направените от страната разноски. С определение № 1701/17.04.2014 г. по същото дело молбата по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима – депозирана след преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК, който, предвид необжалваемостта на определение № 4194, е изтекъл на 18.11.2013 г. Против определението на окръжния съд, с което молбата на МК-РК-ИМОТИ О. за допълване на основния акт в частта за разноските е оставена без разглеждане, е постъпила частна жалба, но не от молителя, а от К. И СИНОВЕ О.. Сезиран с тази частна жалба, съставът на Софийския апелативен съд по в.ч.гр.д. № 3553/2014 г. е направил преценка, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е носител на процесуалното право на обжалване. Съобразил е факта, че обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на МК-РК-ИМОТИ О., по което частният жалбоподател не е страна; както и нормата на чл.26 ал.2 ГПК, която забранява предявяването от свое име на чужди права пред съд. В резултат от липсата на легитимация, частната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Активната процесуална легитимация е положителна предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Липсата й не му позволява да се произнесе по съществото на отправеното към него искане. В случая такава легитимация К. И СИНОВЕ О. не притежава, макар че е участвал в производството пред окръжния съд, проведено по реда на чл.437 ал.2 ГПК. След приключване на спора и уважаване на жалбата на МК-РК-ИМОТИ О., жалбоподателят е поискал допълване на съдебния акт в частта на разноските. С молбата по чл.248 ГПК се поставя началото на друго, обусловено и акцесорно производство, касаещо отговорността за разноски, което се развива само между насрещните страни, в чиято тежест, респективно полза съдът би се произнесъл. С оглед горното, съставът на въззивния съд правилно е приел, включително по аргументи от разпоредбата на чл.26 ал.2 ГПК, че в това производство жалбоподателят няма качеството на надлежна страна и съответно - правото да обжалва преграждащото определение, постановено по чужда молба. С оглед горното частната жалба на К. И СИНОВЕ О. /подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.275 ал.1 ГПК/, се явява допустима, но неоснователна. Във връзка с конкретно изложените в нея оплаквания следва да се посочи, че същите са ирелевантни за предмета на спора, т.к. касаят допустимостта и основателността на молбата по чл.248 ГПК, т.е. правилността на определението на Благоевградски окръжен, а не на Софийски апелативен съд. По аналогични на изложените по-горе съображения за липса на активна процесуалноправна легитимация, частната жалба на МК-РК-ИМОТИ О. против определението на Софийски апелативен съд е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. МК-РК-ИМОТИ О. е имало право, но не е обжалвало определението по молбата му с правно основание чл.248 ГПК, поради което не е придобило качеството на страна в образуваното пред САС по частната жалба на К. И СИНОВЕ О. производство. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение