Решение № 10005 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. А. С., действащ и като ЕТ „С.-84-С. С.“, чрез процесуалния му представител, против решение № 663/03.04.2026г., постановено по адм. дело № 342/2025г., на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето против ревизионен акт /РА/ № Р-16001624003919-091-001/11.02.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 117/16.04.2025г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС в общ размер на 61 970.40лв. за данъчни периоди 01.12.2018г. – 31.10.2021г. и за периода 01.11.2021г. – 30.06.2022г. и лихва за забава в размер на 30 627.30лв. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение- на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до противоречиви правни изводи относно допълнително установените данъчни задължения. Излага съображения, че не са доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като са били игнорирани представените от него доказателства в хода на ревизията. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като навежда подробни доводи за правилност на решението на АС – Кърджали. Моли съда да остави оспорваното решение в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е бил РА № Р-16001624003919-091-001/11.02.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 117/16.04.2025г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС в общ размер на 61 970.40лв. за данъчни периоди 01.12.2018г. – 31.10.2021г. и за периода 01.11.2021г. – 30.06.2022г. и лихва за забава в размер на 30 627.30лв. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: През ревизираните периоди С. С., действащ и като ЕТ „С.-84-С. С.“ е извършвало дейност по производство на хляб във фурна, находяща се в [населено място], като готовата продукция се реализирала в търговски обекти. РЛ е отчитало дейността си по способа на едностранно счетоводно записване и няма регистрация по ЗДДС. В хода на ревизията на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, като са представени от него книга за разходите, книга за приходите, ведомост за заплати и касови отчети. Установено е, че РЛ няма заведен регистър за отчитане на материалните запаси и парични средства; не разполага с касова книга и не са съставяни първични счетоводни документи, удостоверяващи получените и разходвани парични средства в брой. Прието е, че РЛ не е представило счетоводна отчетност, съобразно изискванията на ЗСч. Извършена е проверка на всички предоставени документи от РЛ и е установено, че в подадени ГДД за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. лицето е декларирало счетоводна и данъчна загуба, както и, че разплащанията се извършват изцяло в брой. С оглед на дадените обяснения от РЛ, че финансирането дейността на ЕТ е изцяло с приходите от продажбата на хляб и с оглед събраните доказателства за формирания отрицателен паричен поток е стигнато до заключение, че РЛ е реализирало приходи от продажба на хляб, които не са отчетени съгласно действащото законодателство т.е. налице са данни за укрити доходи от РЛ. Това е така, тъй като РЛ е извършил и заплатил н брой разходи, чийто размер надвишава в пъти декларираните от него приходи от продажби. Установено е още, че декларираните от РЛ данни относно производството на хляб не отговарят на отчетените продажби на този продукт, документирани с ЕКАФП, тъй като видно от касовите отчети за периода 01.01.2018г. – 30.11.2018г. отчетената от РЛ продажна цена на 1 бр. хляб и 0.58лв., за периода 01.12.2018г. – 31.12.2020г. е 0.90лв.; за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. е 1лв., а периода 01.01.2022г. – 30.06.2022г. е 1.20лв. С оглед на горното са предприети процесуални действия по определяне данъчната основа на реализираните от РЛ приходи от продажби на хляб формирани както следва: броят работни дни от всеки месец на съответните години е умножен с броя на приетия от ревизиращия екип за произведено количество хляб за 1 ден – 432бр. /3 фурни по 144 хляба/ и получената сума е умножена с отчетените по ЕКАФП цена на един хляб. Въз основа на така установеното е прието, че за периода 01.01.2018г. – 31.10.2018г. РЛ е формирало облагаем оборот от 52 367.04лв. поради което за него е възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. За всеки един от следващите едномесечни данъчни периоди, вкл. до 30.06.2022г. оборота за задължителна регистрация по ЗДДС надвишава сумата от 50 000лв. Въз основа на горното и формираната по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК данъчна основа на реализираните от РЛ приходи от продажба на хляб за периодите 01.12.2018г. – 30.06.2022г., на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е начислен следващ се размер на дължимия от лицето ДДС, възлизащ на сума в размер на 61 970.40лв. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложени са мотиви, че приходните органи законосъобразно са провели ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон. Съдът е посочил, че липсва спор относно начина на организиране на счетоводната отчетност на ЕТ, а именно чрез прилагане на едностранно счетоводно записване. Посочена е нормата на чл. 3, ал. 4 от ЗСч., регламентиращ воденето на едностранно счетоводство, като съдът е посочил, че при него ЕТ следва да води инвентарна книга, книга за разходите, книга за приходите, книга за материалните запаси и парични средства, книга за разчетите и данъчните облекчения, книга за печалбата. РЛ е представило само част от тези необходими документи, което води до извод за непълно водено счетоводство т.е. за намиране приложение нормата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Според съда е налице и втората предпоставка за извършване на ревизията по особения ред, а именно чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити доходи, тъй като РЛ не представя отчетност, удостоверяваща всички получени от продажбата на хляб приходи, а от друга страна сумата на извършените разходи надвишава в пъти размер на декларираните от него постъпления от продажбата на хляб в годишен аспект. За неоснователен е приет довода в жалбата, че при провеждане на ревизията данъчния орган не е спазил принципът на „обективност“ посочен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, тъй като органа по приходите при спазване на всички процесуални правила е пристъпил към извършване на ревизионно производство на РЛ по особения ред. Съдът е отхвърли доводите на жалбоподателят, че е произвеждал хляб в по-малки количества от приетото в РА, тъй като е приготвял хляб според дадените заявки, поради липса на доказателства в тази насока. Съдът е посочил още, че от събраните в хода на ревизията и тези в хода на съдебното дирене доказателства може да се приеме, че през ревизираните периоди РЛ е извършвало икономическа дейност, приходите от която не е документирана по надлежния ред. АС – Кърджали е обосновал своите изводи и въз основа на заключението по ССЕ и допълнителната такава, в които се сочи, че РЛ не е завело и не води регистър за отчитане на материалните запаси и паричните средства и, че не разполага с касова книга, като не са съставяни и първични счетоводни документи, удостоверяващи получени и разходвани парични средства в брой, което отговаря и на писмените обяснения на РЛ. Въз основа на това съдът е приел, че законосъобразно с РА е прието, че ДЗЛ не е представило счетоводна отчетност, съобразно изискванията на ЗСч. и че е налице укриване на доходи от продажбата на хляб за процесните периоди. Така постановеното решение е правилно. Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест първостепенният съд е осъществил всеобхватен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, в резултат на което е достигнал до кореспондиращи с тях фактически и правни изводи. Настоящият съдебен състав на ВАС, споделя мотивите на съда, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. В хода на проведените административно и съдебно производство са събрани множество доказателства за съществени различия между декларираните продажби и установените доходи на РЛ, както и за липса на необходимата счетоводна отчетност, с оглед и заключението на ССЕ и допълнителната такава, които преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал обосновават извод за извършвана от ЕТ търговска дейност, при която се укриват приходи. Обосновани на събраните доказателства са изводите на съда, че при действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, ревизираното дружество не се е справило с доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в издадения РА. Неоспорен е факта, че РЛ води едностранно счетоводство, при което във връзка с разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗСч. се изисква водене и съхранение на определен вид счетоводна документация, като част от нея не е водена от РЛ, като по този начин не може да се установи точно какви продажби са реализирани, какви са реално получените от продажбите суми и каква част от тях са разходвани. Това което РЛ е представя води до извод, че разходите му надвишават приходите за ревизираните периоди, като е нелогично, както сочи и в.л., това да е така, тъй като няма как по този начин да се развива търговската му дейност, при положение, че тя се финансира изцяло от приходите му, които с пъти по-малко от декларираните му разходи. Правилно, както е приел и АС – Кърджали органа по приходите е определи облагаемата основа въз основа на извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като именно това е най-достоверния начин да се установи, а именно чрез извършване съпоставка на капацитета на притежаваната от лицето фурна за производство на хляб и цената, по която е реализирана продукцията. По останалите наведени в касационната жалба доводи, първоинстанционния съд се е произнесъл задълбочено, като настоящата касационна инстанция изцяло възприема изводите на му и препраща към мотивите на решението на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. По така изложените съображения, решението на Административен съд – Кърджали не страда от пороците изложени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, се следват разноски в полза на ответника по касация в размер на 230.04 евро за касационната инстанция, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ бр. 17 от 2026г.) вр. чл. 37 от Закона за правната и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,