Решение № 598 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение29.10.2010 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд П. по гр. д. № 766/08 г. от 29.12.08 г., в обжалваната част, с която искът по чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен до размер от 3 398 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА М. В. М., Е. И. К. и В. И. М. да заплатят на М. П. Х. сумата от 3 398 / три хил. триста деветдесет и осем/ лв., обезщетение за ползването на 1112/1456 ид. ч. от собствения на последната недвижим имот - дворно място в с. К., общ. Х., представляващо парцел V., за имот пл. № 50 от кв. 9, за периода 14.09.00 - 29.12.06 г., ведно със законната лихва от 14.03.07 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 598 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на М. Х. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр. д. № 1302/09 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че въззивното решение, с което е отхвърлен до размер на 3 398 лв. искът на касаторката по чл. 59 от ЗЗД, противоречи на влязлото в сила решение на ВКС от 29.12.06 г. по гр. д. № 2226/05 г. С това решение в спор между същите страни и за същия имот са уважени предявените от касаторката срещу ответниците искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, за предходен спрямо исковия по настоящото дело период. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба М. М. и Е. К. я оспорват като неоснователна. Ответницата В. М. не изразява становище. ВКС на РБ, като провери правилността на обжалваното решение само по посочените в жалбата основания, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил предявения от касаторката срещу ответниците /всички като наследници на първоначалния ответник И. М., а първата от тях и лично/ искове по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 10 005 лв., претендирана като обезщетение за ползването на собствените на ищцата 1112/1456 ид. ч. от недвижим имот - дворно място в с. К., общ. Х. с площ от 1456 кв. м., парцел V., пл. № 50, в кв. 9, за периода 14.09.00 г. - 29.12.06 г. Приел е, че не се установява през този период ответниците да са продължили да ползват имота и да са се обогатили от това за сметка на ищцата. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни и необосновани: с влязлото в сила решение на ВКС от 29.12.06 г. по гр. д. № 2226/05 г. ответниците И. и М. М. са осъдени да предадат на ищцата владението на имота на осн. чл. 108 от ЗС, да й заплатят обезщетение за ползването му до 14.09.2000 г. на осн. чл. 59 от ЗЗД и на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК, отм. е отменен нот. им акт за собственост върху имота, издаден по обстоятелствена проверка през 1997 г. Силата на пресъдено нещо се формира по предмета на иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС - включващ правото на собственост на ищеца върху имота и фактът на владението му от ответниците без основание към постановяване на решението на ВКС, с което спорът е пререшен по същество. В този смисъл е Р № 378 по гр. д. № 148/09 г. на ВКС, четвърто г. о. Затова изводът на въззивния съд по настоящото дело, основан на данните от събраните св. показания, че за процесния период, съвпадащ с висящността на спора по чл. 108 от ЗС, имотът не е владян и ползван от ответниците /които според твърденията им го изоставили към 2001 г., след дело за самоуправство/ е формиран в противоречие с процесуалния закон, при незачитане на силата на присъдено нещо по разрешения вече спор и е необоснован. Противопоставеният от ответниците по иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС констативен акт за придобиване на имота по давност демонстрира съзнанието им, че имотът е техен; от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответникът го е и обработвал "допреди 3-4 години"/ към 2008 г./, когато се разболял. Или несъобразено с присъденото на ищцата срещу ответниците през 2006 г. владение, несъответно на данните по делото и нелогично е приетото от ОС, че далеч преди уважаване на иска по чл. 108 от ЗС и отмяната на нот. им акт те са напуснали имота и са се дезинтересирали напълно от него. От значение за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД е не дали ответниците са извлекли реално ползи / доходи/ от имота, а че са го владели, лишавайки неоснователно ищеца - собственик от ползването му. Това налага отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на ново, за уважаване на иска до обжалвания размер от 3 398 лв. по заключението на вещото лице за процесния период. За този период ищцата - собственик е била лишена от ползването на имота, от страна на ответниците, които са го владели без основание. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение

Цитирани разпоредби

4