Определение № 4357 от 02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 327/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Цезар 2001“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Д.А., срещу определение № 12510/20.10.2023г. по в. гр. д.№ 6354/21г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта по присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Жалбоподателят твърди, че неправилно не било уважено възражението му за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Иска отмяна на определението и намаляване на разноските до минималния размер на адвокатско възнаграждение – 921,95 лева. Насрещната страна по жалбата – ищцата И. Х. З., чрез адв. М.П., я оспорва. Претендира присъждане на разноски за частното производство в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за неоснователна. Жалбоподателят е ответник по делото и с оглед изхода на въззивното производство – потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът е уважен - дължи на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищцата разноски по делото. Тези за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция са в размер на 1850,00 лева с вкл. ДДС, съгласно представения списък, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащането им. За да отхвърли направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК въззивният съд е съобразил, че адвокатският пълномощник на ищцата е осъществил защита срещу няколко жалби на дружеството (по основното решение на СРС, по допълнителните решения) и е взел отношение по многобройни оплаквания в жалбите на дружеството, поради което размерът от 1850 лева е обоснован и справедлив по смисъла на ЗА и не следва да бъде намаляван. Този решаващ извод на въззивната инстанция напълно се споделя от настоящата инстанция. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, но могат да служат за ориентир при определянето им. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка, като има предвид, че предметът на спора, включва и възражения за погасителна давност и за прихващане, както и множество такива по допустимост на исковото производство, настоящата инстанция приема, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и количеството на извършената от пълномощника на ищцата работа напълно оправдава възнаграждение от 1850 лева, поради което възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно. В настоящото производство разноски не се присъждат, тъй като интересът в него не е самостоятелен /вж. определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., ІІІ ГО на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., ІІІ ГО на ВКС; определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г. І ГО на ВКС, определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 76 от 14.02.2019 година по ч. гр. д. № 4562/2018г., ІІІ ГО на ВКС и др./, поради което искането на ищцата в този смисъл е неоснователно. Воден от горното, Върховният касационен съд