Определение № 50250 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1760/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 509381/21.11.2022г., подадена от А. К. А., чрез пълномощник адв. Г. Х..В нея е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № 50154/11.11.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на молителя на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за обжалване на постановеното по делото определение № 60130/28.06.2021г. за връщане на исковата молба и за прекратяване на делото. С писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва основателността на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Съставът на I т.о., въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по т.д.№ 1760 по описа на ВКС за 2020г. е образувано по искова молба на А. А. против „Профи Кредит България“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение № 2549/23.01.2014г. по вътрешно арбитражно дело № 2549/2013г. на Арбитражния съд при Сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум“. Постановеното по делото определение № 60130/28.06.2021г. за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото е отменено с определение № 197/13.05.2022г. по ч.т.д.№ 125/2022г. След това по делото е постановено решение № 50154/11.11.2022г., с което, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, е прогласена нищожността на арбитражното решение и в полза на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 1005лв.Присъдените с решението в полза на молителя разноски са както разноските в производството по т.д. № 1760/2020г., съгласно представения списък на л. 96, за адвокатски хонорар в размер на 800лв., за държавна такса в размер на 180лв. и за издаване на съдебно удостоверение и препис в общ размер 10лв., така и разноските за обжалване на определението за връщане на исковата молба и за прекратяване на делото за държавна такса в размер на 15лв. Неоснователността на искането за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски на молителя и за адвокатско възнаграждение в посочения размер от 300лв. за обжалване на прекратителното определение № 60130/28.06.2021г. произтича от недоказването им от молителя. Действително, частната жалба на молителя срещу прекратителното определение по делото е подадена чрез пълномощника му адв.Г.Х., но по делото не е представен описаният като приложение към частната жалба договор за правна помощ и защита. От друга страна, с постановеното по делото решение в полза на молителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран от него размер от 800лв., доказан с представения по делото договор за правна защита от 17.07.2020г.(л.10) Поради изложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: