Определение № 9756 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7403/2024 г.

Производството е образувано по жалба на М. Й. Д. с постоянен адрес в гр. Русе против Заповед № СД-06-38/27.06.2024 г. на Министъра на правосъдието, с която Д. временно(за срок от една година) е изключена от утвърдения Списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, поради невнасяне на вноската за професионална квалификация за 2024г. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, респ. се настоява за отмяната му. След преценка на доказателствата по административната преписка, Върховният административен съд – Шесто отделение, прие, че делото не му е родово подсъдно. В настоящият случай обжалваната заповед на посочения Министър не е израз на дейност по упражняване на конституционни негови правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление по смисъла на чл. 132, ал. 2 АПК чрез провеждане на политика в областта на правосъдието, поради което делото е подсъдно за разглеждане от съответния административен съд, според плавилата за местна подсъдност. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение №8 от 23.04.2018 г. по к. д. №13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Следователно от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл.25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на Министъра на правосъдието по чл.655 ал.3, т.3 от Търговския закон(ТЗ) да изключи Д. от Списъка по чл.655 ал.1,т.5 ТЗ в казуса касае правомощие, предоставено му на основание ТЗ, в който не е посочено, че при издаден акт при неговото упражняване, той подлежи на оспорване на ВАС на РБ. С оглед на това и по арг. от чл.132 ал.2, т.2, предл. второ АПК издадените от органа административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В самата обжалвана Заповед също е ясно посочено, че тя подлежи на оспорване пред съответния административен съд по реда на АПК. С оглед на това спорът за допустимостта и за основателността на оспорването, касаещо проверка на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд, който следва да разреши всички въпроси, вкл. тези касаещи допустимостта и редовността на подадената жалба. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбите на чл.133 ал.1 – ал.6 АПК. С оглед на факта, че постоянният адрес на жалбоподателя Д. е на територията на обл. Русе, то спорът е местно подсъден на Административен съд – Русе. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 1 АПК Върховният административен съд