Определение № 202 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 911/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 7280 от 16.08.2019 г. от В. С. М., чрез процесуалния представител адв. В. П., за допълване на постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК № 415 от 31.07.2019 г. в частта за разноските. Ответникът по молбата В. Н. М. е подал отговор, в който е изразил становище, че разноските в производството следва да останат в тежест на страните така, както са били направени, защото производството пред ВКС е било образувано по две касационни жалби, като по нито една от тях не е било допуснато касационно обжалване. Направено е и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Молбата е подадена в едномесечен срок от датата на постановяване на определението, чието допълване се иска, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 415 от 31.07.2019 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, ХІІ гр.с-в, № 2671 от 16.11.2018 г. по в. гр. д. № 3010/2018 г. както по подадената от В. М. касационна жалба, така и по касационната жалба на В. М.. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на касационен жалбоподател и насрещна страна по касационна жалба, като нито една от жалбите не е допусната до касационно обжалване, поради което направените от тях разноски следва да останат за тяхна сметка. Искането за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение е неоснователно и поради липса на доказателства за направени от страната разноски във връзка с отговора на касционната жалба, доколкото представеният по делото договор за правна защита и съдействие между В. М. и адв. В. П. е за процесуално представителство във връзка с обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд и в предмета му не е включена защитата по касационната жалба на насрещната страна. Предвид изложеното, определение № 415 от 31.07.2019 г. не е непълно, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение