Определение № 392 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7037/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К., [населено място], срещу определение от 10.10.2013г. по гр. дело №2878/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1,т.1 ЗПП и предоставянето на исканата правна помощ по делото следва да бъде отказано. Правилна е преценката в обжалваното определение, направена с оглед така подадената искова молба и допълните уточнения, че претенциите на ищеца са очевидно необосновани и недопустими. Исковата молба е била върната поради неотстраняване нередовностите и – непосочване на ясни фактически твърдения и ясен петитум. Първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл.99 ГПК, е указал на ищеца, че може да заяви желание да ползва правна помощ при необходимост и право на това. Това е вписано в съобщението за отстраняване нередовностите на исковата молба до ищеца, получено от него на 19.03.2013г. Жалбоподателят не е поискал предоставяне на правна помощ в законния срок. При това положение направеното искане за предоставяне на правна помощ едва след оставяне без движение на частната касационната частна жалба за приподписване от адвокат, не може да бъде уважено. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането за съединяване на посочените в частната жалба граждански дела в САС, тъй като не е установено да са налице предпоставките на чл.213 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.