Решение № 6733 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. П. А. от гр. София, чрез адв. О. Недков срещу Решение № 4483 от 09.10.2025 г., постановено по адм. д. № 569/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът твърди необоснованост на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Л. П. А. се явява лично като поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - Пазарджик е отхвърлил изцяло като неоснователна исковата претенция на Л. П. А., против Областна дирекция на МВР – Пазарджик за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 260 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени му от незаконосъобразно бездействие на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, изразяващо се в неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. ЗЗ от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763, в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Съдът е приел, че на А. е бил издаден електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7207919, с който му е наложена глоба в размер на 50 лева, за това, че на 17.03.2023 г., в 10:48 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ № 86 с посока на движение от бул. „Ал. Малинов“ към ул. „Павел Красов“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., е установено, че управлява МПС - Фолксваген Джета рег. № [рег. номер] със скорост от 97 км/ч., след отчетен толеранс от 3 %.- т.е- за привишение на разрешената скорост с 17 км/ч. Срещу същия ищец е бил издаден ЕФ Серия К № 10104763, с който на Ахтаров е наложена глоба в размер на 800 лева, за това, че на 16.11.2024 г., в 12:19 ч. по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, при ограничение на скоростта от 140 км/ч. е установено, че управлява МПС Фолксваген Джета рег. № [рег. номер] със скорост от 183 км/ч., след отчетен толеранс от 3 %- т.е. с наказуемо превишаване на скоростта от 43 км/ч. Глобата по втория фиш е издадена при условията на повторност за извършване на това нарушение, която глоба ищецът своевременно е заплатил с цел да се ползва от намалението й при плащане в определен срок. След плащането същият е констатирал, че не се касае според него за „повторност“ предвид обстоятелството, че първата глоба по първия, издаден срещу него ЕФ, е за шофиране в населено място, а второто нарушение по втория ЕФ касае нарушение - шофиране с превишена скорост в извънградски условия, поради което според него се касае за две различни нарушения на правилата по ЗДвП, което не води до повторност при извършване на второто нарушение. По делото са представени доказателства за това, че през 2025 г. ищецът е поискал възобновяване на производството по издаване на ЕФ серия К №10104763 на основание чл.70, ал.2, т.3 ЗАНН поради откриване на нови обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина, а именно – неизвършване на второто, установено и наказано с този ЕФ нарушение при условията на повторност. По делото е установено, че с Решение № 2231/20.05.2025г. по адм.д. № 221/2025г. по описа на АС-Пазарджик искането за възобновяване на това производство е отхвърлено. За да стигне до отхвърляне на исковата претенция по чл.1 от ЗОДОВ с диспозитива на обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС- Пазарджик, след подробно обсъждане на приетата за установена фактическа обстановка и след всеобхватен анализ на приложимите правни норми, е приел, че по делото не се установява наличието на първата и третата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Пазарджик за вреди по реда на ЗОДОВ - не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на полицейските служители по извършване на контрол както за броя и номерата на автоматизираните технически средства и системи /АТСС/ от всеки вид, така и за тяхната изправност и за броя на часовете за контрол, за установените нарушения за всяко техническо средство поотделно и съставените административни документи. АС Пазарджик е заключил, че електронният фиш подлежи на обжалване по съдебен ред и проверката на законосъобразността му по отношение на това, дали същият е издаден правилно в условията на повторност или повторност не е налице, може да бъде установена само при тази негова проверка по съдебен ред. Контролни функции за подобна проверка за законосъобразност не са вменени на органите на МВР нито от законодателя, нито от министъра на вътрешните работи с цитирания от жалбоподателя текст на чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. По горните съображения АС Пазарджик е отхвърлил изцяло исковата претенция на Л. П. А., гр. София срещу ОД на МВР – Пазарджик като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС Пазарджик доводи за неоснователност на исковите претенции за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни бездействия на полицейски служители към ОД на МВР – Пазарджик, изразяващи се в липса на контрол за броя и номерата на автоматизираните технически средства и системи от всеки вид, както и тяхната изправност, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на незаконосъобразни фактически бездействия или бездействия от страна на служителите в структурата на ОД на МВР - Пазарджик, довели до твърдените от ищеца вреди. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не е предвидено задължение за началниците на сектори да проверяват съдържанието на издадените посредством електронна система електронни фишове, тъй като за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система, в която, ако за издаване на ЕФ нарушението е отчетено като повторно, което може да се оспори само в хода на съдебно оспорване, то правилно е наложено и наказание за нарушение в условията на повторност. Подобна незаконосъобразност на наложеното наказание може да бъде установено само при обжалване на ЕФ по съдебен ред, завършило с отмяна на ЕФ, каквото обжалване/отмяна нито се твърди от касатора, нито се доказва в хода на съдебното производство. При липсата на една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковата претенция е неоснователна, както правилно е приел административния съд, отхвърляйки предявения иск. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от правния спор съдебни разноски не се дължат, доколкото претендираните от касатора такива са неоснователни, а ответникът не е бил представляван в касационното производство, не е депозирал писмен отговор на касационната жалба или бележки по същество. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,