Определение № 320 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2176/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Е. Н. Б., чрез адв. Е. Е., срещу определение № 209/21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 3181/2021 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 33941/17.05.2021 г. на САС против решение № 10239/2021 г., постановено по гр.д. № 2007/2020 г. на Софийски апелативен съд. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. А. С. Н., чрез адв. П. Д. Ц. – Н., е подала отговор на частната жалба. Счита, че частната жалба е недопустима поради липса на правен интерес, евентуално е неоснователна. Няма изложени съображения. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С въззивно решение № 12352/19.11.2020 г. състав на Софийския апелативен съд, по съдебноделоводните разноски, се е произнесъл, както следва: осъдил е Е. Б. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на САС, общо сумата от 9693,85 лв. – държавна такса и разноски за особен представител, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, а в полза на адвокат П. Д. Ц. - Н. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 9176,62 лв. Осъдил е А. С. Н. от своя страна да заплати на Е. Б. разноски за въззивната инстанция в размер на 3863,76 лв. Е. Б. е подал молба по чл. 248 ГПК с искане да се измени въззивното решение в частта относно съдебноделоводните разноски, които са му възложени – счита, че не ги дължи, защото не е станал причина за завеждане на делото. Въззивният съд с решение № 10239/15.03.2021 г. се е произнесъл служебно по реда на чл. 247 ГПК, като е отразил в диспозитива на своето вече постановено въззивно решение № 12358/19.11.2020 г. формираната воля относно съдебноделоводните разноски, сторени в първата инстанция, като е записал, че потвърждава решението на СГС в частта, с която Е. Б. е осъден за заплати на СГС държавна такса и разноски в размер на 16693,17 лв. В същото решение съставът на САС се е произнесъл и по молбата с правно осн. чл. 248, ал. 1 ГПК и я оставил без уважение. По съществото си актът на САС е определение, както в частта, с която се произнася досежно изменението на въззивното решение в частта за разноските по молба на страната, така и в частта, с която се произнася служебно. Съдебното решение в частта относно разноските има характера на определение, а в частта на указанието за обжалваемост – на разпореждане, поради което и се следва различен режим за отмяната им, в сравнение с този на решението по съществото на материалноправния спор. Ако страната счита, че съдебноделоводните разноски са неправилно определение – не се дължат изобщо или се следват в друг размер, следва първо да подаде искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, по което се произнася същия съд с определение в закрито заседание. Неговият акт подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с частна жалба, доколкото актът, чието изменение е разгледан, подлежи на обжалване. Когато страната обжалва постановеното решение, без да твърди, че в частта на съдебноделоводните разноски има непълнота или е допусната грешка (при така постановеното, макар и неправилно като резултат решение), поставя във висящност и спора относно съдебноделоводните разноски. Няма как да бъде другояче, защото съдът е задължен да се произнесе по чл. 78 ГПК според постановения от него резултат по предявените искове. В случая, с решението, имащо характер на определение, апелативният съд служебно се е произнесъл относно съдебноделоводните разноски, дължими за първа инстанция с оглед решението по материалноправния спор, предмет на въззивното обжалване и частичното уважаване на исковете. Срещу актът в тази му част, доколкото е наименуван от САС „решение“, е подадена касационна жалба вх. № 33941/17.05.2021 г. от Е. Н. Б.. По съществото си тя е искане по чл. 248 ГПК – за изменение на служебно постановения за първи път диспозитив на въззивния съд досежно дължимите държавни такси и разноски за първа инстанция, определени съразмерно уважената/отхвърлената част от разгледаните искове. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че „касационна жалба“ вх.№ 33941/17.05.2021 г. по описа на САС е недопустима поради липса на правен интерес – съдът не би могъл да осъществи правна промяна, доколкото не е подадена в тази част молба по чл. 248 ГГПК. Съдът сам квалифицира отправените до него искания и в случая, съставът на Върховния касационен съд не е бил компетентен да се произнесе по жалбата, което, както стана ясно по-горе, по съществото си е молба по чл. 248 ГПК и компетентен да я разгледа е съставът на САС. При така установеното, обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото изпратено по компетентност на САС, който да разгледа „касационна жалба“ вх.№ № 33941/17.05.2021 г. по описа на САС, подадена от Е. Н. Б., като молба за изменение на „решение“ № 10239/2021 г. на САС. МОТИВИРАН от горното, съдът