Определение № 386 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е било определение от 20.01.2014г. по гр.д.№3891/ 2013г., с което ОС Пловдив е оставил без уважение жалба на [фирма] срещу определение по гр.д.№9058/2013г. на РС Пловдив за оставяне без разглеждане на молба за допълване Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. С определение от 02.04.2014г. ВКС е оставил без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 20.01.2014г. по гр.д.№3891/ 2013г. на ОС Пловдив. Това определение е обжалвано с частна жалба от [фирма], като чрез процесуалният си представител дружеството с молба от 22.05.2014г. моли да бъде освободена сума от 15 лева внесена по сметка на ВКС два пъти като държавна такса по ч.гр.д.№1829/2014г. Настоящият съдебен състав, след справка в счетоводството на ВКС констатира, че на 13.05.2014г. и 19.05.2014г. [фирма] е внесъл държавна такса от по 15 лева по ч.гр.д.№1829/2013г. При тези данни ВКС намира, че едната сума следва да бъде върната на частния жалбоподател. Предвид изложените съображения, съдът