Определение № 3806 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Годе Лив“ ЕООД, подадена чрез адв. Петков, срещу Определение № 24565/22.11.2024 г. на Административен съд София-град по адм.д. № 9010/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Покана по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия /ЗМИ/ и за определяне на стойността, до която те се заплащат, утвърдена от вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, публикувана на интернет страницата на НЗОК на 02.08.2024 г., и производството по делото е прекратено. В жалбата са релевирани възражения за нищожност, евентуално недопустимост или неправилност на съдебния акт с искане за прогласяване на нищожността му, обезсилване или отмяна на същия и постановяване на друг, с който да се уважи жалбата му и се отмени Покана по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021г., утвърдена от вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. Ответникът - вр.и.дл. управител на Националната здравноосигурителна каса изразява становище за неоснователност на частната жалба. При извършена служебна проверка, съставът на Върховния административен съд приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да прекрати производството по адм.д. № 9010/2024 г. Административен съд София - град е приел, че оспореният акт, а именно: Покана по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 год. на вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ притежава характеристиките на акт по чл. 21, ал.5 от АПК и като междинен акт в процедура за сключване на административен договор по чл.19а от АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7/31.03.2021 г., НЗОК провежда ежегодно процедура за определяне на стойността, до която заплаща групи медицински изделия, за които в нормативен акт е посочено, че се осигуряват със средства от нейния бюджет. Оспорената Покана по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия /ЗМИ/ и за определяне на стойността, до която те се заплащат, утвърдена от вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и публикувана на интернет страницата на НЗОК на 02.08.2024 г., е издадена в изпълнение на Решение № РД-НС-04-83/29.07.2024 г. на председателя на Надзорния съвет на НЗОК, с което е утвърдена Спецификация с определени и групирани медицински изделия, прилагани в условията на извънболничната и болничната медицинска помощ за 2025 г. и е възложено на вр.и.д. управител на НЗОК да организира процедурата по определяне на стойността, до която НЗОК ще заплаща медицинските изделия за 2025 г. С нея е отправена официална покана към производителите или търговци на едро с медицински изделия и/или техните упълномощени представители за участие в процедурата по определяне на стойността на медицинските изделия, предназначени за заболявания, включени в списъка по Наредбата, и на медицински изделия, които се заплащат в условията на болничната медицинска помощ, извън стойността на клиничните пътеки. С поканата, съгласно чл. 26 – чл. 33 от Наредбата, се определят условията за участие в процедурата /място, начин и краен срок за подаване на предложения - документи за участие/, за провеждане на процедурата по договаряне на стойността /експертна комисия и нейните действия/ и по приключване на тази процедура – сключването на договори между НЗОК и участниците - заявители на съответни групи медицински изделия по чл.25, ал.4, т.4 б. "в", представили най-разходоефективни за бюджета на НЗОК предложения, неразделна част от които договори е механизмът по чл. 45, ал. 35 от ЗЗО. Правилен е изводът на АССГ, че оспорената покана няма характеристиките на административен акт - индивидуален, общ или нормативен. Същата не съдържа властническо волеизявление. С нея се открива процедурата по договаряне, чиито условия и срокове са нормативно определени от Наредба № 7/31.03.2021 г., и която завършва със сключването на договор с НЗОК, представляващ административен договор по чл. 19а АПК. Като междинен акт във визираната процедура тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. На обжалване по съдебен ред подлежат споровете за действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административния договор /арг. чл. 19ж, ал.1 АПК/, като акт, с който приключва процедурата по определяне на стойността на медицинските изделия, предназначени за заболявания, включени в списъка по Наредбата. Оспорената покана попада в приложното поле на чл.21 ал.5 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото жалбата на „Годе Лив“ ЕООД съдържа оплаквания, свързани с условията за участие на производителите или търговците на едро с медицински изделия, уредени в Наредба № 7/31.03.2021 г., редът за защита на засегнатите лица е чрез обжалване на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт, до какъвто извод е достигнал и първонстанционният съд. Обосновани и правилни са изводите на АССГ и относно липсата на правен интерес за оспорващия. Не е констатирано пряко и непосредствено засягане на интересите на дружеството от издадената покана, поради което на самостоятелно основание жалбата е недопустима и правилно оставена без разглеждане, а производството по жалбата срещу нея – прекратено. Ответникът не прави искане за присъждане на разноски. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, съставът на Върховния административен съд, шесто отделение,