Определение № 267 от 27.05.2009 г. на ВКС по д. № 294/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по ч.гр.д. №116/09 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност –необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното въззивно определение е обезсилено първоинстанционното за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете и делото е прекратено на друго основание – като по - късно заведено, на осн. чл.126 от ГПК. Посочено е, че след служебна справка ОС е установил висящност на по – рано заведено дело, със същия предмет и страни – образувано под №424/08 г. пред административен съд Ст. Загора, а след препращането му по подсъдност - под №1657/08 г. на РС и №113/09 г. на Окръжен съд Стара Загора, търговска колегия. По повод оспорените от частния жалбоподател предпоставки на чл.126 от ГПК, ВКС намира, че те не са установени безсъмнено по делото – липсва официално удостоверяване на предмета /основание и искане/ и страните по посоченото по-рано заведено дело, изходящо от състава, пред който е образувано. Образуването на делото в търговска колегия на ОС сочи на характер и предмет, различни и тези на настоящото дело, заведено като гражданско по трудов спор. Обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно – липсват данни, обосноваващи по несъмнен начин основанието за прекратяване по чл.126 от ГПК. Това налага отмяната му и връщане делото на ОС за продължаване съдопроизводствените действия по частната жалба срещу първоинст. определение. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.