Определение № 4863 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3559/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Н. А. от гр. Опака, област Търговище, срещу определение № 3137/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1318/2026 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна. Ответникът – директор на ТП на НОИ – гр. Търговище, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Г. С. – Тодорова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВАС на основание чл. 159, т.4 АПК е оставил без разглеждане частната жалба на А. Н. А. срещу протоколно определение № 138 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 135/2025 г. по описа на Върховен административен съд и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата на А. Н. А. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Съдът е изходил от това, че първоначално жалбоподателят е имал правен интерес да оспори определението за спиране на делото, тъй като то е препятствало разглеждането на спора по същество. След подаване на жалбата обаче е настъпила промяна във фактическата обстановка – делото, което е било основание за спиране, е приключило с влязъл в сила съдебен акт и спряното производство пред Административен съд – Разград е било възобновено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Видно от доказателствата по делото е, че с протоколно определение № 138/27.01.2026 г. по адм. дело № 135/2025 г. Административен съд – Разград е спрял производството до приключване на адм. дело № 4742/2025 г. на ВАС. След подаване на частната жалба срещу това определение, е постановено решение № 1020/29.01.2026 г. по адм. дело № 4742/2025 г. на петчленен състав на ВАС, което е влязло в сила, и с определение № 168/03.02.2026 г. производството по адм. д. № 135/2025 г. е възобновено. При правилно установена фактическа обстановка, изводите на съда за недопустимост на подадената от частния жалбоподател жалба на основание чл.159, т.4 АПК, са законосъобразни. Разпоредбата визира едно от основанията за допустимост на оспорването, за което съдът е длъжен да следи служебно, а именно наличието на правен интерес, като доказателствената тежест за установяването й лежи върху оспорващия. Правният интерес не е абстрактно понятие, а е в зависимост от наличието на засегнати права на оспорващия по материалното административно правоотношение. В случая правилно е прието, че към момента на произнасяне на съда е отпаднал правният интерес от обжалване на определението за спиране. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване и следва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и към момента на произнасяне на съда. В случая неблагоприятните последици от спирането на производството са отпаднали чрез неговото възобновяване, поради което жалбоподателят не разполага с правен интерес от продължаване на съдебното производство по обжалване на акта за спиране. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на този ответник сумата в размер на 40,90 евро /80 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, ІI колегия,