Решение № 12526 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2018 г.

Решение № 12526 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ"С. М." със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №[номер], представляван от С. М., чрез адв. Н. Бангеев, против Решение № 2327 от 22.12.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2844 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт (РА) № Р-16001315007606-091-001/04.08.2016 г., на органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с решение № 727/25.10.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установените данъчни задължения, както следва: ДДС за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2014 г. (погрешно посочен в решението като 01.12.2009 г. – 31.09.2014 г.) в размер на 147 610, 08 лв. и лихви 53 383, 22 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1286, 00 лв. и лихви 824, 44 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 963, 00 лв. и лихви 517, 97 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 998, 26 лв. и лихви 433, 50 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1852, 00 лв. и лихви 614, 34 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1554, 00 лв. и лихви 357, 61 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1111, 00 лв. и лихви 142, 77 лв.; вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 2943, 47 лв. и лихви 976, 35 лв.; вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 2466, 16 лв. и лихви 567, 52 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 1758, 42 лв. и лихви 225, 95 лв.; вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 1322, 91 лв. и лихви 438, 83 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 1108, 39 лв. и лихви 255, 06 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 790, 54 лв. и лихви 101, 57 лв., както и в частта, в която е изменен относно допълнително установените задължения за ЗОВ за 2011 г., както следва: окончателни вноски за ДОО от 1504, 20 лв. на 1204, 03 лв.; лихви върху окончателни вноски за ДОО от 754, 75 лв. на 604, 14 лв.; окончателни вноски за здравно осигуряване от 676, 04 лв. на 541, 14 лв. и лихви върху окончателни вноски за здравно осигуряване от 293, 58 лв. на 234, 99 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест; излагане на фактически констатации, непочиващи на събрани по делото доказателства; необосновани констатации за наличие на фактически и правни основания за извършване на процесната ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК; необоснованост на фактическите изводи относно реална доставка на родово-определени стоки с получател ревизираното лице само въз основа на данъчни фактури; съдът игнорирал обстоятелството, че голямата част от процесните фактури са неподписани, а част от тях изобщо липсват в преписката. Освен поради фактурите, изводите за реалност на доставките са направени само въз основа на доказателства за потенциалната възможност на доставчиците да доставят стоки от същия род. Необосновано съдът приел, че ревизираният търговец е закупил стоки от "Метро"ЕООД и укрил приходите от продажбата им при събраните доказателства за употребата на такива стоки за лични нужди и използването на картата на търговеца от други лица. Съдът изобщо не обсъдил нито съдебно-графологичната, нито съдебно-счетоводната експертизи. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Пловдив е бил посоченият РА, с който в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизирания търговец, с основна дейност търговия на дребно в магазин за хранителни стоки, са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за периоди 01.12.2009-31.12.2014 г. поради констатации за укрити приходи от продажби на стоки /хранителни стоки, цигари и др. бързооборотни стоки/, получени от множество доставчици и са установени осигурителни задължения за ДОО и ЗО. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице изцяло, първоинстанционният съд е приел, че е доказано основание за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и че е установено, че ревизираният получател е получил хранителни стоки, цигари и други бързооборотни стоки по фактури на множество доставчици /по-голямата част, от които редовни доставчици на лицето, издатели на осчетоводени фактури за покупки на стоки от същия род/, без да отрази тези покупки в счетоводството си, разпоредил се е със стоките, като така е избягнал начисляване на ДДС върху последващите доставки, както и корпоративен данък върху приходите от тези продажби. Върховният административен съд многократно е подчертавал в съдебната си практика по данъчни дела, че при ревизия, извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите с доказателства констатации на ревизионния акт. Такива обосновани констатации, в случая, са налице единствено относно подписаните за "получател" фактури и тези, издадени от "Метро"ЕООД. По отношение на значението, в случаи като процесния, на подписа за "получател" върху данъчната фактура, макар той да не е задължителен реквизит на данъчния документ по Закона за счетоводството, настоящият състав на касационната инстанция винаги е приемал, че наличието на такъв подпис представлява признание от страна на получателя, че стоката е получена, който факт е основен в предмета на доказване по този род спорове. Затова за подписаните валидно фактури от самия търговец или от лица, работещи в търговския му обект, установени конкретно със съдебно-графологичната експертиза, такова признание е налице и за тези фактури са обосновани фактическите констатации на първоинстанционния съд, че стоката е получена от едноличния търговец, още повече, че към тези фактури са налице и други доказателства относно реалността на доставките, каквито са обясненията и представените от представляващите доставчиците доказателства, потвърждаващи доставките. Така извънсъдебните признания, чрез подписването на фактурите за получаване на стоката, правилно са преценени, като краен резултат, от решаващия съд в съвкупност с всички останали доказателства и фактическите изводи на съда за получаване на предмета на доставките са обосновани. Същото се отнася и за получаването на стоките по фактурите на "Метро"ЕООД. Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил общите условия за търговия с клиентски карти и обосновано е приел, че ревизираното лице не е доказало, че картата му за пазаруване в "Метро" е използвана от друго лице или че закупените с нея стоки са използвани за лични нужди, а не за търговската дейност. В приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза, по задача на административния съд, е изготвена Таблица № 2, в която вещото лице е преизчислило размера на данъчните и осигурителните задължения на ревизирания търговец върху данъчна основа, формирана от подписаните за "получател" фактури и тези, издадени от "Метро"ЕООД. Първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, в частта му, с която жалбата на търговеца против РА, в частта му, установяваща тези размери на данъчни и осигурителни задължения, е отхвърлена като неоснователна. В останалата му част съдебното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е потвърдил РА и относно установените публични задължения, определени върху основа, включваща стойността на описани в ревизионния доклад фактури, но липсващи в данъчната преписка. Липсата на част от данъчните фактури, по които ревизиращите са приели, че са извършени реални доставки с получател ревизирания едноличен търговец, е потвърдена от вещото лице графолог при разпита му в откритото съдебно заседание на 28.09.2017 г. /стр. 9 856 от делото на АС/. Стойността на липсващите фактури, при новото разглеждане на делото, следва да бъде изключена от основата за облагане, ако фактурите не бъдат предоставени. Относно неподписаните за "получател" фактури, принципно правилно административният съд е приел, че липсата на подпис за "получател" на фактурата, понеже не е задължителен реквизит по Закона за счетоводството, не лишава документа от доказателствено значение. В същото време обаче, такъв документ не е доказателство за получаване на стоката. Затова при неподписаните фактури са необходими убедителни допълнителни доказателства, установяващи извършването на конкретни продажби. Административният съд не е мотивирал решението си конкретно за всеки доставчик, издал неподписани за "получател" фактури. Не е посочил кои конкретно доказателства обосновават фактическите му изводи за получаване на стоката от ревизирания търговец. Липсата на такива мотиви пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение в тази част. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да изложи мотиви за всеки един доставчик като съобрази и механизма на доставките: 1/ извършени при разносна търговия, предвид спецификата на тази търговия - начина на отчитане на плащанията в нестационарни обекти, проверка на счетоводствата на доставчиците относно редовното отразяване на фактурите и установените, въз основа на това отразяване данъчни задължения и приходи; проверка дали в установените маршрути на разнос фигурира адресът на търговския обект на ревизирания търговец, за което относно някои от доставчиците има данни в административната преписка, има ли транспортни документи за конкретните доставки, а също и проверка на участието на конкретни служители /посочени поименно/ на доставчиците като физически, доставили стоките; 2/ извършени, при твърдения, че стоката е предадена в склад на доставчика, при което следва да се провери как е изписвана стоката от склада и какви документи и от кого са подписвани при това. В посочената част съдебното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед ясно определяне на отговорността за разноски решението следва да се отмени и в частта за разноските и те да бъдат определени при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение