Определение № 10100 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8523/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби, подадени от И. Г. П. и от процесуалния му представител срещу определение № 2197 от 03.07.2024 г., постановено по административно дело № 308/2024 г. от Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да предостави достъп до обществена информация по заявление на П. с вх. № 497/23.01.2024 г. и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и (връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд). Насрещната страна е редовно уведомена за постъпилата частна жалба и за възможността в тридневен срок от получаването да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Административното производство е образувано с подаването на заявление вх. 713/22.01.2021 г. по описа на Затвора гр. [населено място] от П. за достъп до обществена информация, което е препратено на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство правосъдието (ГДИН) с изх. № 497/23.01.2024 г. по описа на Затвора [населено място]. Постъпилото в ГДИН заявление е регистрирано с вх. № ДОИ-5/24.01.2024 г. по описа на ГДИН, при което с решение № Л-621/07.02.2024 г. му е предоставен пълен достъп до исканата от него обществена информация и е съобщено на заявителя на 14.02.2024 г. П. изготвя жалба срещу това решение на 07.04.2024 г. с твърдение, че предоставената му информация не е точна и същевременно отправя искания за предоставяне на информация, която не е била поискана със заявлението посочено по – горе, по което е постановено и обжалваното решение. Първоинстанционният съд приема, че в случая е обжалван мълчалив отказ на Главния директор на ГДИН да предостави на П. искана информация по заявление вх. № 497/23.01.2024 г. При извършената проверка и с оглед установените по горе факти безспорно се установява, че в случая на първо място липсва заявление за предоставяне на обществена информация с вх. № 497/23.01.2024 г., подадено от П., а и самият той не излага твърдения в тази насока. От материалите по делото се установява, че заявление с вх. № 497/23.01.2024 г. не е подавано, а това е изходящият номер на писмото на Затвора [населено място], с което подаденото от П. заявление с вх. № 713/22.01.2024 г., но по описа на същия орган е препратено на компетентния орган по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), който съобразно със задълженията си по чл. 25, ал. 3 ЗДОИ е регистрирал същото под № ДОИ-5/24.01.2024 г. и е постановил решение № Л-621/07.02.2024 г., с което е предоставил пълен достъп до исканата информация. При така установеното безспорно в случая не е налице мълчалив отказ, напротив постановен е акт, изцяло положителен за жалбодателя, а отделно от това и в подадената жалба изрично е посочено, че същата е насочена срещу това решение. Направеното с нея искане да бъде задължен органът да му предостави и информация която не е била поискана с подаденото заявление с вх. № 713/22.01.2024 г., респ. с № ДОИ5/24.01.2024 г. не води до извод за наличие на мълчалив отказ. Обстоятелството, че с жалбата до съда П. е направил искане да бъде задължен органа да му предостави информация, извън поисканата не обуславя извод за липса на произнасяне от органа по подадено заявление. Така установеното обуславя извод, че съдът не се е произнесъл по акта, който е бил оспорен от П., а е постановил определение по акт, който не е предмет на жалбата, по която е образувано делото. Ето за защо определението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от същия съд, който да се произнесе съобразно компетентността си по подадената жалба срещу конкретен административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение