Определение № 247 от 11.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 821/2012 г.

Образувано е по молба на С. „Н. б. на б. а. з.” [населено място] за допълване на определение № 498 от 04.07.2013 г. по т.д.№ 821/2011 г., с което обжалваното от молителя въззивно решение № 990 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 291/2012 г. на Софийски апелативен съд не е допуснато до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е постъпила в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. След образуване на производството по делото, молителят е подал и частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 2559 от 03.12.2012 г., по която поради пропуск, настоящият състав дължи произнасяне по реда на чл.250 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение въззивният съд оставил без уважение молбата на настоящия молител и ответник в производството да измени решението си в частта за разноските, с което е осъден да заплати държавна такса в размер на 6 % върху допълнително присъдените с решението суми на ищцата. Изложени са съображения, че по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК върху тези суми следва да се присъди държавна такса и за първоинстанционното производство. Обжалваното определение е неправилно. Основателен е доводът на частния жалбоподател за постановяване на определението в нарушение на чл.78, ал.6 ГПК.Съгласно чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. По правило държавната такса се събира от страната, която обжалва решението, но когато тя е освободена от внасянето й и делото е решено в нейна полза, съгласно правилото на чл.78, ал.6 ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси по делото. При положение, че на ищцата са присъдени допълнително 80 000 лв., дължимата за тях държавна такса в размер на 50 на сто върху тях или 1 600 лв., от внасянето на която ищцата е освободена, следва да се заплати от ответника по делото и настоящ жалбоподател. Като е приел, че дължимата от него държавна такса е в размер на 6% върху така присъдената сума и е отказал да си измени решението в частта за разноските, апелативният съд е постановил неправилно определение. Ето защо то следва да се отмени и се постанови вместо него друго, с което да се отмени въззивното решение в частта, с която частният жалблоподател е осъден да заплати държавна такса над сумата 1 600 лв. Водим от горното и на основание чл.250 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение