Определение № 3706 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2417/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. В. чрез адв. Боева, с вх. № 11592/26.04.2024 г. по регистъра на Апелативен съд – София (АС – София) против разпореждане № 1326/02.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 76/2024 г. на АС – София. С последното е върната частна касационна жалба с вх. № 5628/29.02.2024 г. по регистъра на АС – София, подадена от В. Д. В. чрез адв. Боева против определение № 245/31.01.2024 г. по посоченото ч. гр. дело за потвърждаване на разпореждане от 22.08.2023 г. по гр. д. № 13647/2020 г. на Софийски градски съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист против В. Д. В. в полза на Ц. Ч. С. за сумите от по 2500 лева, представляващи разноски пред първата и въззивна инстанции. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено. Ответникът по частна жалба - Ц. Ч. С. чрез адв. Т. с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК я счита за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да върне подадената от В. Д. В. частна касационна жалба с вх. № 5628/29.02.2024 г. срещу постановеното по делото (ч. гр. д. № 76/2024 г.) определение № 245/31.01.2024 г., АС – София е приел, че предвид необжалваемостта на атакуваното определение тя се явява недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно задължителните разрешения в тълкувателната практика на ВКС – мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК, т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК и т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, производството по молба за издаване на изпълнителен лист се разглежда като двуинстанционно, поради което и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване. В случая постановеното от градския съд издаване на изпълнителен лист в полза на Ц. С. е проверено по реда на обжалване с частна жалба пред апелативния съд, като постановеният от последния съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване. Поради това правилен е изводът в обжалваното в настоящото производство разпореждане, че частната касационна жалба срещу този необжалваем и стабилизиран съдебен акт е недопустима и подлежи на връщане. Разпореждането, с което жалбата е върната, e процесуално законосъобразно и следва да се потвърди. При очертания предмет на спора (частна жалба срещу разпореждане на въззивен съд за връщане на частна касационна жалба) и характера на производството пред ВКС (което не е касационно), поставеният в жалбата правен въпрос е ирелевантен и не следва да се обсъжда. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,