Определение № 931 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2282/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „Лено“ АД, [населено място], срещу определение №318 от 25.09.2024г. по в. т. д. №150/2024г. на Пловдивски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени решението от 19.06.2024г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд за това, че в полза на адв. И. С. основателно е присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като представените по делото доказателства относно материалното състояние на въззиваемите не са опровергали твърдението, че те са материално затруднени лица. Също подържа, че конкретното производство по чл.422 от ГПК за дължимост на главница, договорна лихва и неустойка по предоставен и усвоен бизнес заем, не се отличава с юридически особености или сложност, по – голяма от обичайната. Счита, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като между страните няма спор по относимите факти, а основният спорен въпрос е един - недействителността на договора. Излага доводи, че материалният интерес не следва да е основният фактор, с оглед на който да се определя дължимото адвокатско възнаграждение. Ответниците по частната жалба В. Г. Понев, лично и в качеството си на ЕТ „В. – В. Понев“ и В. Х. П., чрез процесуалния им представител адв. И. С., изразяват становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. С решение №255 от 19.06.2024г. по т.д.№150/2024г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение №490 от 11.12.2023г. по т.д. №708/2022г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Лено“ АД искове да бъде признато за установено по отношение на ЕТ „В. – В. Понев“, В. Г. Понев и В. Х. П., че съществува вземането на ищеца в размер над признатата сума от 34 262,34 евро до пълния претендиран размер от 240 000 евро, частично дължима сума от изискуемите такива по договор за заем Бизнес кредит – клиентски №5668 от 13.07.2017г., съгласно раздел ІІ, чл.20 вр. с раздел І, чл.8 от споразумение от 29.03.2021г. с нотариална заверка на подписите, за която сума е издадена Заповед №1603 от 04.03.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№11501/2021г. по описа на РС Пловдив и е ангажирана отговорността на ищеца за направени разноски в хода на производството. За да постанови обжалваното определение №318 от 25.09.2024г. по в. т. дело №150/2024г., с което е отказал да измени решението си от 19.06.2021г. по същото дело в частта за разноските, Пловдивски апелативен съд е споделил становището на молителя „Лено“ АД, че когато основанието за осъществяване на безплатна правна помощ е факта, че същата е предоставена на материално затруднени лица и това качество е оспорено от насрещната страна, то съдът дължи преценка дали това обстоятелство е оборено. Обсъдил е представените доказателства относно имущественото състояние на ответниците, представлявани от адвокат С. / пенсии в общ размер на 1100 лева и един притежаван от тях недвижим имот/ и е приел, че тези доказателства не опровергават качеството им на материално затруднени лица. Съобразил е процесуалната активност на адв. С., изразяваща се както в осъществено процесуално представителство и лично явяване в съдебно заседание, така и в депозиране на писмен отговор на въззивната жалба и писмени бележки по съществото на спора и писмен отговор по искането по чл.248 от ГПК. Изтъкнал е и значителния материален интерес на спора пред въззивния съд, по който адв. С. е осъществил защита на всеки един от ответниците, с оглед на което е приел, че определеният размер на адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна процесуална защита е съответен на извършеното, справедлив и обоснован. Становището на въззивния съд, че когато от насрещната страна е оспорено качеството на материално затруднено лице на страна в производството, получила безплатна правна помощ, съдът дължи преценка относно това обстоятелство, съвпада със защитната теза на молителя и съответно не се явява обуславящо за извода за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК. Водеща за извода за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК е преценката, че определеният размер на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат С. безплатна процесуална защита е съответен на извършеното от него и на значителния материален интерес на спора пред въззивния съд, поради което се явява справедлив и обоснован. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022г., въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба №1/2004г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес във въззивното производство /205 737 евро/ следва да бъде съобразено, че осъществената защита на ответниците В. Г. Понев, лично и в качеството си на ЕТ „В. – В. Понев“ и В. Х. П., в производството пред Пловдивски апелативен съд се изчерпва с депозиране на отговор на въззивната жалба, явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и представяне на писмена защита. Визираните обстоятелства обуславят извод, че макар делото да се отличава с фактическа и правна сложност, събирането на доказателства, изразяването на становища по тях и тяхното евентуално оспорване е осъществено в първоинстанционното производство, като защитата във въззивното производство се свежда до излагане на правни становища от страните. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че предявените срещу двамата ответници искове изхождат от едни и същи правопораждащи факти, които предполагат еднаква защита, осъщественото от адвокат С. безплатно процесуално представителство на ответниците – съпрузи е основано на оспорване на едни и същи договор, възраженията му касаят и двамата ответници и са наведени в защита на интересите и на двамата, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. Поради това и дължимото на адвокат С. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 10 000 лева. С оглед изложеното обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд следва да бъде отменено частично, а молбата на „Лено“ АД, по чл.248 от ГПК следва да бъде частично уважена, като присъденият на адвокат С. размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 10 000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение