Определение № 10119 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „СРС-България 1 Сливенци-Добрево“ ЕООД против определение № 1483 от 18.6.2026 г., постановено по адм. дело № 189/2026 г. по описа на Административен съд Добрич. С определението на основание чл. 159, т. 4 и чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството – частен жалбоподател срещу Мълчалив отказ на кмета на Община Добричка да внесе за разглеждане в Добрички общински съвет молба от 13.02.2026 г. за частично изменение на Общия устройствен план на Община Добричка. В частната жалба се развиват съображения, че дружеството е било упълномощено да представлява физически лица пред органи на съдебна власт, както и да преупълномощава трети лица, че ползвайки се именно от тези права то е преупълномощило адвокат – процесуален представител. Развива съображения също, че макар че след срока е постановено изрично решение на общински съвет, то делото следва да продължи по отношение на това изрично произнасяне на общински съвет. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на община Добричка не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Добрич е оставил без разглеждане жалбата, като е изложил съображения, че липсва отказ тъй като кметът на община Добричка е внесъл за разглеждане в Добрички общински съвет молбата за изменение на ОУП, за което има произнасяне с Решение № 610 по Протокол № 40 от редовно заседание на Добрички Общински съвет, проведено на 27.04.2026 г., както и че дружеството-жалбоподател, няма право да представлява заявителите в административното производство по делото и че в тая връзка жалбоподателят не е изправил в указания срок констатираните от съда недостатъци в жалбата. Определението е правилно. Настоящия частен жалбоподател, в качеството си на пълномощник на 51 физически и юридически лица е сезирал кмета на община Добричка, с искане от 13.2.2026г., последният на основание чл. 135, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 8 ЗУТ да внесе в общински съвет на община Добричка молбата на дружеството за изменение на общия устройствен план на община Добричка. На 13.3.2025 г. е обжалвал пред Административен съд Добрич мълчалив отказ на кмета на общината да внесе предложение до общинския съвет да разгледа молбата на дружеството с вх. № К-790/13.2.2026 г. и е поискал същият да бъде отменен, а преписката да бъде върната на кмета с указания към последния, да внесе в срок за разглеждане молбата в общинския съвет. С разпореждане № 776/7.04.2026г. Административен съд Добрич е указал на дружеството да уточни дали е подало жалбата лично или като пълномощник. С молба от 28.04.2026г. дружеството е уточнило, че жалбата е подадена от дружеството в качеството му на пълномощник на лицата, подробно изброени в молбата адресирана до кмета. Основателни са възраженията съдържащи се в частната жалба, че дружеството надлежно е упражнило предоставената му представителна власт. Дружеството частен жалбоподател е упълномощено от всеки един от молителите /общо 51 на брой/, като във всяко от пълномощните съществува клауза, даваща право на пълномощника /дружеството/ да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното. В текста на представеното на л. 218 от първоинстанционното дело пълномощно, адв. И. Йотов е упълномощен да представлява „СРС-България 1 Сливенци-Добрево“ ЕООД, в качеството му на пълномощник на молителите по преписка № К-790 от 13.02.2026г. по описа на община Добричка. Наличието на този текст, дава основание да се приеме, че адвокат Йотов е преупълномощен да представлява упълномощителите на дружеството /молители по посочената административна преписка/. Неоснователни обаче са възраженията на частния жалбоподател, че тъй като е последвал изричен отказ, то е следвало същият да бъде отменен. Предмет на обжалване пред Административен съд Добрич е невнасянето от страна на кмета на община Добричка за разглеждане в Добрички общински съвет молба от 13.02.2026 г. за частично изменение на Общия устройствен план на Община Добричка. Макар и след изтичане на срока в който кметът на общината е следвало да внесе предложението за изменение на ОУП, същият го е внесъл в общинския съвет преди постановяване на оспореното определение. Следователно е налице оттегляне на „отказа“, което оттегляне е обективирано с внасянето на предложението в общинския съвет за разглеждане. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 3 АПК. Вярно е, че нормата на чл. 172, ал. 3 от АПК предвижда, че когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна, както и че когато предмет на обжалване е мълчалив отказ, ако последва изричен такъв то производството продължава по отношение на изричния отказ. Настоящия случай не попада в тази хипотеза. Взетото Решение № 610 по Протокол № 40 от редовно заседание на Добрички общински съвет, проведено на 27.04.2026 г. не представлява изричен отказ по молбата, адресирана до кмета, за внасяне на предложението в общинския съвет /такова внасяне вече е извършено/, а произнасяне по същество по искането за изменение на ОУП, което подлежи на обжалване в отделно производство и не е възможно да бъде предмет на настоящото производство. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд Добрич е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,