Определение № 945 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във вр. чл. 216а, от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по жалба на „Екотийм“ ООД, против определение № 1312 от 05.12.2024 г. по преписка № КЗК-849/2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 1174/07.11.2024 г. на КЗК в частта за разноските по т. 4 от диспозитива. В жалбата се твърди, че в тази си част определението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Възражението за прекомерност на претендираните от „Екотийм“ ООД разноски било бланкетно, а от там процесуално недопустимо. Не се сочели обстоятелства в подкрепа на твърдението за прекомерност. Претендираното възнаграждение било на минимума на предвиденото в съответната наредба при отчитане на стойността на обществената поръчка и КЗК била длъжна да се съобрази с това обстоятелство. Изложени са доводи, свързани с отговорността на адвоката пред клиент и начисляването на ДДС върху претендираното за присъждане възнаграждение. Ответната страна по жалба дава становище за нейната неоснователност. Твърди, че определението на КЗК е правилно, съобразено с събраните в производството доказателства за неговата фактическа и правна сложност. Депозираната до съда жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216а от ЗОП, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисия за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Вектор Лукс Билд“ ЕООД срещу Решение № D37021050/11.09.2024 г. на кмета на община Пазарджик, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на стратегически документи и техническо задание за изготвяне на инвестиционен проект за рехабилитация и модернизация на Зоопарк гр. Пазарджик по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Техническа помощ за инвестиции в зоологически градини“ по Приоритетна ос 3 „Биологично разнообразие“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.“. Приключило е с решение, с което жалбата е оставена без уважение и е възложено на „Вектор Лукс Билд“ ЕООД да заплати на „Екотийм“ ЕООД направените разноски в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. При определяне на размера на дължимите разноски, КЗК е взела предвид направено от жалбоподателя възражение за прекомерност на същите като ги е намалила от 3600 на 2000 лева. Настоящата съдебна инстанция споделя изложеното в оспореното определение становище, че липсват пречки за произнасяне на КЗК по отправено на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК искане от страна в производството, за присъждане на разноски в по-малък от претендирания размер. Преценката за фактическата и правната сложност на преписката следва да бъде извършена от решаващият орган, а не от страните в производството, поради което и не е налице изискване за задължително и подробно излагане на мотиви, обосноваващи искането, Липсва и нормативно заложено изискване за предварително излагане на мотиви относно размера на претендираното за присъждане от страна на участниците в производството адвокатско възнаграждение доколкото същото е резултат на договореност между адвокат и клиент. За допустимост на такова процесуално действие е достатъчно да е извършено преди изтичане на определените от законодателя срок - В случая КЗК е изложила конкретни и съобразени със относимите към това данни по преписката мотиви, относно причините, които са я навели на извод за прекомерност на търсените за репариране разноски за адвокатско възнаграждение, респективно за основателност на изложените в тази насока възражения на „Вектор Лукс Билд“ ЕООД, които настоящата съдебна инстанция намира за правилни и обосновани. При съобразяване с фактическата и правна сложност на конкретното производство е преценено, че следва да бъде определено възнаграждение малко над минимума, визиран с нарочната Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. КЗК се е съобразила с трайната и непротиворечива съдебна практика, според която производството по ЗОП, свързани с оспорване на решения на възложител по проведена обществена поръчка, не се определят като такива с материален интерес. В Наредба № 1 от 09.07.2004 г., Закона за обществените поръчки и правилника за неговото прилагане не съществува легална дефиниция на понятието „материален интерес“. Понятията "определен материален интерес" в Наредбата и „прогнозната стойност“ на обществена поръчка не са идентични. Прогнозната стойност по чл. 20 от ЗОП представлява предвиждане на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, което не може да се идентифицира с пазарната цена на услугата (Решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г. на ВАС, решение № 2261/29.02.2016 по адм. д. № 10528/2015 г. на ВАС). Тази стойност е „прогнозна“, а не абсолютна, поради което не може да се приеме за „определена“ по смисъла на Наредбата. С оглед липсата на определен материален интерес при обжалване на решение за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител, както и липсващ критерий по който контролния орган /в случая КЗК/ нормативно да установи фактическата и правна сложност на спора, то последният разполага с възможността да я прецени, с оглед конкретните данни по делото, неговата фактическа и правна сложност, в съответствие с изискването на Закона за адвокатурата, като присъди адвокатско възнаграждение в размер, различен от установения с правната норма на подзаконовата нормативна уредба. Следва да се отбележи, че възложените в тежест на частния жалбоподател разноски са над описания в наредбата минимум, въпреки Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което същата не може да има задължителен характер както по отношение на съда, така и по отношение на страните в спорното съдебно производство. Предвид описаното жалбата следва да се приеме за неоснователна и като такава да се остави без уважение. С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски на жалбоподателя е неоснователно. Предвид горното и на основание чл. 221 ал.2 предл. второ от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение