Определение № 50054 от 05.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2158/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Сдружение НББАЗ - въззивник в производството по в.гр.д.№ 846/2021г. по описа на САС срещу определение № 1504 от 02.06.2022г., с което е оставена без уважение молбата на сдружението за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното въззивно решение (имащо за резултат отхвърляне на иска срещу НББАЗ) в частта за разноските с присъждане на още 960лв. за превод на чуждестранни съдебни решения на български език. Съставът на САС е оставил без уважение молбата по съображения, че представените от въззивника съдебни решения на унгарски съдилища с превод на български език, не са приети като доказателства по делото. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че съдебните решения на унгарски съдилища, ведно с преводите им на български език, се намират по делото, от което следва, че съдът ги е приложил като доказателство. От насрещната страна отговор не е постъпил. Съставът на ВКС намира частната жалба за неоснователна. По своя преценка в качеството си на въззивник Бюрото е приложило към въззивната си жалба 3 броя решения на унгарски съдилища, посочвайки, че те обективират практика, съгласно която платеното извънсъдебно обезщетение на ищцата от унгарско застрахователно дружество във връзка с претърпените от нея вреди като увредено лице за застрахователно събитие, настъпило в Унгария, отговаря по размер на критериите, въз основа на които унгарските съдилища определят размера на обезщетението в сходни случаи. Отново по свое усмотрение, без администриращият въззивната жалба съд да е давал указания за представяне на превод, с допълнителна молба жалбоподателят е представил превод на български език на трите съдебни решения, а разноските за превода по три фактури в размер на 960 лв., са включени в представения от него списък по чл.80 ГПК. В проведеното по делото единствено съдебно заседание, съставът на САС е счел, че тези решения следва единствено да бъдат приложени по делото, но същите не са приети като доказателство. При тези факти неоснователно е искането на НББАЗ разходите за преводи на български език на трите чуждестранни съдебни решения, които са приложени към делото единствено за сведение, при извод на съда, че не е необходимо установяване във въззивното производство на съдържанието на чуждото право, да бъдат възмездени от другата страна по реда на чл.78,ал.3 ГПК под формата на разноски. Те не представляват същински „разноски за производството“ по смисъла на чл.71,ал.1, чл.75 и чл.76 ГПК - за действия, които страната е поискала за своята защита. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.