Определение № 476 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№8468/25.4.2019 г., подадена от адв. М. В. – процесуален представител на „Роял Ски Банско“ ООД и „Роял Ски Асетс“ ЕАД, и двете дружества с адреси на управление в град София, срещу разпореждане от 28.3.2019 г. по гр.д.№4800/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7 състав, с което е върната частна касационна жалба, вх.№1520/28.01.2019 г. по посоченото дело, подадена от горните две дружества, поради невнасяне на държавна такса по жалбата в срок. Обстоятелствата по делото са следните: С частна жалба, вх.№1520/28.01.2019 г. „Роял Ски Банско“ ООД и „Роял Ски Асетс“ ЕАД, и двете дружества с адреси на управление в град София, посочените дружества са обжалвали определение №29/07.01.2019 г. по гр.д.№4800/2018 г. на Софийския апелативен съд, г.к., 7 състав. С разпореждане от 30.01.2019 г. съдът е дал указания на частните жалбоподатели да внесат в седмичен срок държавна такса в размер на 15 лева. Съобщението за разпореждането е достигнало до процесуалния представител на частните жалбоподатели – адв. В., на 22.02.2019 г. Седмичният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 01.3.2019 г., до който момент, а и впоследствие не са ангажирани доказателства за внесена държавна такса. В посочения смисъл са и мотивите на обжалваното разпореждане. Срещу разпореждането на съда за връщане на частната жалба е подадена частна жалба, описана в началото на настоящото изложение. В нея липсват каквито и да е твърдения и ангажиране на доказателства в подкрепа на жалбата. Единствено в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Ответниците по частната жалба К. П. Б. и Н. Б. М. - Б., посредством процесуалния си представител – адв. В. Д., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски в размер на 5000 евро с левова равностойност 9779,15 лева. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното: Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Изложеното в мотивите на обжалваното разпореждане съответства на фактическото положение по спора. Това настоящият състав на ВКС, IV г.о., установи и при извършената проверка между мотивите на разпореждането и данните по делото. Освен това в самата частна жалба, частните жалбоподатели не сочат основания за касиране на обжалвания съдебен акт. Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По отношение на претендираните разноски е налице договор между ответниците по частната жалба и пълномощника им, който съдържа и реквизит на разписка за платено адвокатско възнаграждение, както и списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК. Ето защо на частните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по частната жалба платеното от последните адвокатско възнаграждение в размер на 5000 евро, с левова равностойност 9779,15 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,