Определение № 2501 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 901/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на П. В. Р., подадена чрез адв. Г. Н. и по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител гл.инспектор В. П., против определение № 478/21.10.2025г. по в.гр.д.№ 156/2025г. на Бургаския апелативен съд. С това определение частично е уважена молбата на Р. с правно основание чл. 248 ГПК, като съдът е изменил постановеното по делото решение № 150/ 19.08.2025г. в частта за разноските и е осъдил КОНПИ да плати на П. Р. 5 000 лева-разноски за въззивното производство. Частният жалбоподател П. Р. счита, че определението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, че присъденият от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение не е достоен и справедлив, тъй като не е съобразен с вложения от адвоката труд и със защитавания интерес. Според частния жалбоподател КОНПИ определението е неправилно и необосновано и иска отмяната му. Счита, че първоначално определения размер 2000 лева на възнаграждението на адвоката на ответника Р. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с обстоятелството, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства и производството е протекло в едно открито съдебно заседание. Предвид това, сочи, че увеличения размер до 5000 лева е прекомерен. Всяка от страните в писмен отговор оспорва частната жалба на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, в срока за произнасяне констатира, че в определението на Бургаския апелативен съд е налице несъответствие между мотиви и диспозитив, изразяващо се в следното: С решение № 150/19.08.2025г.по в.гр.дело №156/2025г. Бургаският апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него от Комисията решение № 27/16.01.2025г. по гр.дело № 1747/2022г. Бургаския окръжен съд за отхвърляне исковете на КОНПИ против Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р. за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвид постановения резултат, съдът е осъдил КОНПИ да плати на всеки от ответниците разноските за адвокатско възнаграждение по 2 000 лева, сторени във въззивното производство. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК ответникът Р. е поискал съдът да измени решението в частта за разноските, като за въззивното производство му присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер 9 000 лева. В мотивите на обжалваното пред ВКС определение № 478/21.10.2025г. по в.гр.д.№ 156/2025г. Бургаският апелативен съд е изложил съображения за частичната основателност на молбата до сумата 5 000 лева и за нейната неоснователност над сумата 5000 лева до претендираните 9 000 лева, поради прекомерност. Така формираната воля на въззивния съд не е отразена в диспозитива на определението-липсва изричен диспозитив за отхвърляне на молбата или оставянето й без уважение над сумата 5 000 лева до 9000 лева. Допуснатата от апелативния съд ОФГ прави безпредметна частната жалба на П. В. Р.. Предвид изложеното констатираната очевидна фактическа грешка в обжалваното пред ВКС определение, първо следва да бъде отстранена от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК и едва след това делото, ведно с частната жалба, бъде върнато за произнасяне по чл.274, ал.2 ГПК. Въззивният съд следва да извърши преценка и относно това не е ли допусната техническа грешка в първата част на диспозитива на определението.