Определение № 3479 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Минкова, срещу Определение № 553/07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 7528/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане подадената от страната касационна жалба срещу Решение № 25084/27.11.2024 г., постановено по адм. дело № № 7528/2024 г. по описа на съда. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, поради което първоинстанционното решение подлежи на оспорване. Твърди, че ако се приеме, че производството е такова по реда на Глава XII от ДОПК, неправилно като страна е конституиран Директорът на Дирекция „ОДОП“. Моли за отмяна на оспорваното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД („НЕК“ ЕАД), чрез пълномощника юрк. Алексиева, в писмен отговор, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „НЕК“ ЕАД против Протокол № П-29002923067637-073-001/30.05.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с Решение № 915/03.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който е оставено без разглеждане подадено от дружеството уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС. С Решение № 25084/27.11.2024 г., постановено по адм. дело № № 7528/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, е прието, че производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. За да постанови отмяна на оспорения Протокол, решаващата инстанция е приела, че същият е необоснован и при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване на дружеството от възможност да докаже претенциите си, като са смесени мотиви за неоснователност и недопустимост на искането. По отношение приложението на материалния закон, от съда е прието, че съгласно чл. 90, § 1 и § 2 от Директива 2006/112 на Съвета и практиката по тълкуването им не се допуска пълно ограничаване правото на корекция на ДДС при частично или пълно неплащане, поради което чл. 126б следва да намери приложение и по отношение на доставки, извършени преди 01.01.2023 г., противно на приетото с Протокола. С оглед тези мотиви, с решението на административния съд Протоколът е отменен и преписката е върната на приходните органи при Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ за ново произнасяне. Срещу така постановеното решение от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е подадена касационна жалба, която съдът е оставил без разглеждане като недопустима на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. чл. 215, т. 4 с мотив, че приложение следва да намери чл. 97 ДОПК, регламентиращ необжалваемост на решението на административния съд. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Административното производство е започнало с подаване на Уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за наличие на обстоятелства за намаляване на данъчната основа и начислен данък при несъбираемо вземане на 31.03.2023 г. С Протокол № П-29002923067637-073-001/30.05.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, е посочено, че за заявителя не е налице право на корекция на данъчната основа и начисления данък по доставки, фактурирани на „Техеко Енерджи“ АД, тъй като специалните правила за намаляване на данъчната основа и начисления данък при пълно или частично неплащане по облагаема сделка, с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, са приети едва със ЗИД на ЗДДС, обн. в ДВ бр. 102/23.12.2022г., в сила от 01.01.2023г., поради което не се прилагат по отношение на вземания, които са станали несъбираеми в предходен момент, както е в настоящия случай. Към момента на подаване на Уведомлението – 31.03.2023 г., както и към датата на издаване на оспорения Протокол – 30.05.2023 г., приложимата по време редакция (ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г.) на чл. 126б, ал. 8 ЗДДС е предвиждала, че за прилагане на ал. 1 доставчикът, регистрирано по закона лице, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в тримесечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 - 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв., която издава разрешение за издаване на кредитното известие към издадена фактура с начислен данък само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Органите по приходите издават разрешение в 60-дневен срок от подаване на уведомлението. Непроизнасянето в срок се смята за разрешение за издаване на кредитно известие. В тримесечен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие. В действителност цитираната редакция на приложимата норма не е препращала изрично към Глава XII на ДОПК, което е сторено с редакция към ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., но това не означава, че правната уредба е непълна, поради което приложение следва да намери АПК. Напротив – ДОПК, явяващ се специален спрямо АПК, съдържа правила, уреждащи издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Безспорно разрешението за издаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, респективно отказа, представляват документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88, ал. 1 ДОПК, както правилно е приел и съдът. Съответно, съгласно чл. 97 ДОПК решението на административния съд, с което е налице произнасяне по съществото на спора, принципно е окончателно. В конкретния случай обаче с оспорения Протокол е оставено без разглеждане подаденото искане и предвид нормата на § 2, от ДР на ДОПК приложима е Глава десета, раздел Четвърти от АПК „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“. В нормата на чл. 197 от АПК е посочено, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. От изложеното следва извод, че определението, с което административният съд е оставил подадената от страната касационна жалба е неправилно, тъй като, от една страна, решението е постановено по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, съгласно който решението на административния съд подлежи на обжалване. От друга – при липса на произнасяне от компетентния орган по същество, приложимият ред е този по чл. 197 и сл. АПК, при който също е предвидена обжалваемост на съдебния акт. Оспореното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за администриране на подадената касационна жалба съобразно чл. 213а АПК. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,