Решение № 450 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 331/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от С. И. С. от гр. С., чрез процесуалните й представители адв. Н, против протоколно определение от 12 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по в.гр.д. № 1* по описа на СГС за 2009 г. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства за разрушаването на имота от страна на ответника по иска; първоинстанционният съд по същото искане счел, че не е налице преюдициален спор; ответникът по настоящия иск не владее имота, защото в хода на процеса го е прехвърлил на друго дружество; данните по настоящото дело сочат, че жалбоподателката е собственица на имота; въззивният съд неправилно спрял делото без наличието на съдебно удостоверение за страните и предмета на “преюдициалния” спор. Ответникът “Б” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от заместник председателя на съвета на директорите Е. Д., в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 ГПК сочи, че от решаването на спора на кого принадлежи собствеността на имота, за който се твърди, че има разрушаване и унищожаване, ще зависи правилното решаване на настоящия спор за претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. С атакуваното определение съдът приел, че са налице основанията по чл. 182 б. “г” ГПК (отм.) и спрял производството по делото. Определението на въззивния съд е правилно. В съдебното заседание от 30 март 2009 г. по гр.д. № 1* по описа на СГС за 2006 г., решението по което е предмет на въззивно разглеждане по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., ответникът по иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД представил съдебно удостоверение, според което частната жалбоподателка е ищца по иск по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) срещу ответника по настоящия спор и по чл. 108 ЗС срещу “Е” АД. Представена е още и искова молба, според която предмет на исковете за собственост е поземлен имот № 299 по плана на гр. С., кв. 3, м. “В”. Предмет на настоящата претенция е заплащане на обезщетение за съборена ограда, желязна входна дворна врата, унищожена постройка и движимите вещи в нея, изкоренени плодни дървета, прекъсване на електро и водозахранването, натрупани в двора отпадъци, заличени граници на имота – всички в имот № 299. Ответникът поискал спиране на производството по делото поради преюдициалност на собственическите претенции. Първостепенният съд приел, че не е налице преюдициалност. Не е спорно, че ответникът по настоящия иск в хода на процеса по собственическите претенции продал целия терен на друго дружество. При тези данни напълно основателно съдът е спрял производството, тъй като решението по собственическите претенции ще има значение за исковете за заплащане на вреди в резултат на непозволено увреждане. Спорът по реда на чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС е от значение за легитимацията на ищцата по исковете по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. Без значение в случая е, че ответникът не е представил съдебно удостоверение за страните и предмета по преюдициалния спор, тъй като наличието на такъв, основанието му и предмета му, не са спорни между страните. Ето защо атакуваното определение следва да се остави в сила. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение