Определение № 164 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 559/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/ - 23425/30.12.2019 г. на Е. Х. В. против определение № 4114/12.12.2019 г. по ч. гр. дело № 5587/2019 г. на САС. Ответниците по жалбата - И. Д. П. и С. Л. П. са подали отговор в срок с искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция определение, състав на САС е оставил без разглеждане частната жалба на Е. В. против протоколно определение от 07.10.2019 г. по гр. дело № 6969/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/ в частта му, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови този резултат, второинстанционният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението на СГС не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Мотивирани са съображения, затова че с постановеното от СГС определение не се слага край на делото и страната може да релевира твърденията си за неговите пороци при атакуване на окончателния съдебен акт, с които съдът се произнася по съществото на спора. Определението е правилно. Самостоятелното обжалване с частна жалба пред компетентния по правилата на функционалната подсъдност съд се реализира по отношение на съдебни актове, които са от категорията на регламентираните в чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно тази норма, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Както правилно е констатирал САС, обжалваното определение не е относимо към посочения вид съдебни актове. В разглеждания случай, Е. В. е поискала от Софийски градски съд, сезиран с въззивна жалба срещу постановеното от Софийски районен съд решение № 73196/22.03.2019 г. по гр.дело № 1824/2019 г., да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до постановяване на влязло в сила решение по друг правен спор, който същата счита, че има преюдициално значение относно настоящото дело. В открито заседание от 07.10.2019 г. Софийски градски съд е приел направеното искане за неоснователно. Това определение на съда не прегражда производството по делото, а напротив - разглеждането му продължава без преустановяване на процесуалните действия. В процесуалния закон не се съдържа изрична разпоредба, предвиждаща обжалваемостта на посочения съдебен акт, поради което правилно апелативният съд е възприел извод за процесуална недопустимост на подадената от Е. В. частна жалба. Обоснован и законосъобразен е извода, че определението на СГС не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като правилността на процедирането на съда, включително процесното определение се проверяват по пътя на инстанционното обжалване на постановеното решение. Изложените в частната жалба доводи не са по предмета на процесуалноправния спор, а засягат въпроси относно правилността на постановеното от СГС определение, поради което не обуславят промяна в изложените по – горе изводи. С оглед на това, настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,