Решение № 8427 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от “Евро Логистик 2014“ЕООД, ЕИК 203240629 със седалище гр.София чрез адв. Цв.Петкова срещу Решение № 24702 от 17.07.2025 г., постановено по адм. д. № 547/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, “Евро Логистик 2014“ЕООД - гр. София, се представлява от адв. Петкова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, Българска агенция по безопасност на храните, редовно призован, се представлява от адв.Костова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от „Евро Логистик 2014“ ЕООД – гр. София срещу Българска агенция по безопасност на храните - гр.София обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи в общ размер 6 533 793,91 лева, от които: 5 675 365 лева главница и 858 421,91 лева лихва върху главницата за периода от 15.12.2023г. до 15.01.2025г. Претендираната като главница сума съставлява обезщетение за причинени на ищцовото дружество имуществени вреди в периода от 04.08.2022г. до 15.12.2023г., претърпени в резултат на издаден от изпълнителния директор на БАБХ административен акт- Заповед № РД 11-1810/04.08.2022г., изменена със Заповед № РД 11-1812/05.08.2022г., отменени впоследствие с Решение № 12643/15.12.2023г. на ВАС, постановено по адм.д. № 485/2023г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение административният съд е осъдил ищцовото дружество да заплати на българска агенция за безопасност на храните и деловодни разноски в общ размер на 122 756,91 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след направен от него анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че, макар по делото да се установява наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен като незаконосъобразен по съдебен ред административен акт, реално претърпени имуществени вреди във вид на пропуснати ползи и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпилите вреди, доколкото ищецът не бил провел пълно и главно доказване на размера на претърпените вреди, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Подобен правен извод противоречи на разпоредбата на чл.162 от ГПК, приложима в административния процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, доколкото съгласно този законов текст „когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице“ .В конкретния случай АССГ е нарушил процесуалния и материалния закон, като, в случай,че е приел наличието на всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗАДОВ, т.е. приел е иска за основателен, е следвало сам да назначи съдебно-техническа експертиза при съмнения в размера му и/ или да определи този размер сам въз основа на вече назначената и приета по делото СТЕ. Нещо повече: упражнявайки вмененото му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК задължение да провери съответствието на касираното решение с материалния закон и служебно, ВАС намира за неправилен като противоречащ на материалноправните разпоредби решаващия извод на АССГ за наличие на всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на БАБХ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, водещи до принципна основателност на исковете. Недоказани остават както реалното настъпване на твърдените имуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдения за настъпил вредоносен резултат. В противоречие с материалния закон съдът е приел доказаност на реално настъпили имуществени вреди от вида на твърдените.Развитите от АССГ в тази насока съображения не почиват на събрани и надлежно анализирани от него доказателства по делото, съответно – на приети за установени обстоятелства и факти, а на общотеоретични постановки за вида и основанията за дължимост на пропуснатите ползи и наличието на правна вероятност, ако една икономическа дейност е извършвана от ищеца в предходен период – до 20.05.2022г., за същото ЮЛ да е налице валидно и обосновано правно очакване да продължи да извършва дейността и да получава приходи от нея и след 20.05.2022г. На първо място - вредите се претендират от отменената заповед, издадена на 04.08.2022г., а не от фактически действия към и след 20.05.2022г. На следващо място – мотивите на определение № 7289/19.07.2022г. по адм.д.№ 6328/2022г. по описа на ВАС-цитирано в исковата молба и постановено в производство по чл.250 и следващите от АПК / при това със страна „Евролаб 2011“ЕООД, а не ищцовото дружество/ нито се ползват със СПН, нито се ползват с доказателствена сила в производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а още по-малко обвързват настоящия състав на ВАС както при формиране на извод по делото за това настъпили ли са реално твърдените в настоящото производство вреди във вид на пропуснати ползи, съответно - дали товаро-разтоварната дейност е част от официалния контрол, или е част от правомощията на оператора по Регламента, така и по отношение това налице ли е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и евентуалните вреди. В производството по ЗОДОВ всички елементи от сложния фактически състав, обуславящ ангажирането на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, независимо от установеното в производство по чл.250 от АПК, подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество, каквото не е проведено успешно по делото. Отделно от гореизложеното АССГ се е позовал на дълготрайни договори, сключени между ищеца и негови съконтрахенти, осъществяващи регулярен внос от Турция, които са представени по делото на чужд език и не съставляват годно доказателство по см. на чл.185 от ГПК. Показанията на разпитания по делото свидетел не са обсъдени от АССГ в светлината на неговата заинтересованост, доколкото същият е служител в ищцовото дружество. При изготвянето на експертизата си вещото лице/доколкото по националното ни право същото не разполага с удостоверителни функции/ е следвало да представи по делото в писмен вид доказателствата, въз основа на които е изготвило експаертизата си / освен представянето им на електронен носител /. Не на последно място: Вредите не могат да се установят само на база сключените от ищцовото дружество за процесния период договори и оформени от него ЕЗДВ, съответно – фактури за представителство. Отговорите на формулираните към назначената и приета по делото СТЕ също не установяват евентуално настъпили вреди, доколкото подобни вреди не могат да бъдат определени нито на база събрани в предходен едногодишен период такси за извършена от „Евро Логистик 2014“ ЕООД, нито на база събрани в исковия период от страна на служители на БАБХ такси за такава дейност. Ищцовото дружество е представило по делото екземпляр от Единен здравен документ за въвеждане /ЕЗДВ/, каквито по негови твърдения са и подписаните от него като оператор ЕЗДВ –общо 11 612 броя в исковия период от 04.08.2022г. до 15.12.2023г. Видно от характеристиките на образеца и вариантите на попълване на отделните „квадратчета“ в него, се оказва ,че е възможно стока от трета страна- в случая Р Турция, да бъде въведена на територията на ЕС през РБългария, без за същата да се осъществи нито частичен, нито пълен физически контрол или пък проверка за идентичност по смисъла на чл.15 вр. чл. 47 от Регламент/ЕС/ 2017/625 на ЕК и ЕП, а само по документи. За да бъде установена евентуална реално настъпила вреда в случая, АССГ е следвало да укаже на страната, чиято е тежестта за доказване в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че следва да ангажира доказателства за това от всички, подписани от ищцовото дружество като оператор ЕЗДВ в процесния период, по колко от тях е извършена физическа проверка или проверка за идентичност, съответно – по колко от тези ЕЗДВ са извършени товаро-разтоварни дейности от служители на БАБХ и какви суми по тях са събрани.При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да укаже на касационния жалбоподател да представи по делото в заверено копие и всички договори / в надлежен превод на български език/, както и всички издадени от него ЕЗДВ през процесния период, доколкото позоваването на тях от страна на вещото лице, без приемането им като писмени доказателства в производството, не се ползва с необходимата доказателствена сила. Като не е сторил това, както и като не е указал на ищеца ,че следва да установи наличието на всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, без да приема за установени обстоятелствата, цитирани в мотивите на определението по чл.250 от АПК № 7289/19.07.2022г. по адм. д. № 6328/2022г. по описа на ВАС, АССГ е нарушил задълженията си по чл.171, ал.5 от АПК вр. чл.13 от АПК, довело от своя страна и до постановяване на акта му в противоречие с материалния закон. По горните съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт- включително за оказване на съдействие по чл.171, ал.5 от АПК, назначаване на нова и/ или допълнителна експертиза и попълване на делото с необходимия доказателствен материал с цел всестранно разкриване на обективната истина по спора. Предвид изхода от спора и на основание чл.226, ал.3 от АПК присъждането на съдебни разноски в настоящото производство не се дължи. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. второ от АПК вр. чл.222,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение